Тази седмица се проведе обсъждането на проектобюджета за 2021 г. на първо четене в парламентарните комисии. Дебатът не беше толкова насочен към конкретните политики, колкото към рисковете пред фискалната политика в страната и траекторията на бюджета в средносрочен и дългосрочен план. Фокусът беше върху несигурната икономическа среда и нуждата от по-големи буфери в бюджета, както и върху процеса на фискалната консолидация, който би следвало да определя фискалната политика през следващите години. Именно това бяха и двете основни бележки в становището на Българска народна банка (БНБ), което звучеше по-остро от обичайното за обсъждане в подобен публичен формат.
Траекторията на фискалната консолидация е под въпрос
Защо кризата удари различно икономиките в ЕС
Икономическата криза, причинена от епидемията от Covid 19, засяга всички страни в Европейския съюз. Ефектът обаче не е равномерно разпределен – в някои ударът върху икономиката е значително по-тежко от други. Със сравнително прост модел, отчитащ едва 4 фактора анализаторите от Института Брюгел обясняват разликата дълбочината на кризата в различните икономики.
Карти: Разходи за придобиване на материални активи
Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме разпределението на един от основните индикатори на инвестиционната статистика – разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по общини. Той описва изразходваното от нефинансовите предприятия за земя, сгради, машини и подобни в рамките на годината Картата илюстрира последните налични данни, които се отнасят до дейността на предприятията през 2018 г.
Диференцираният ДДС мина по пътя на короната и зави в нова посока
Още с намаляването на данък добавена стойност за хотелите през 2012 г. до 9% и загубата на данъчния неутралитет на държавата, исканията за диференциран ДДС за различни сектори зачестиха. Пандемията се оказа добър момент за успешен пазарлък и още няколко сектора получиха облагата от 9-процентно ДДС. Става въпрос за ресторанти, книги, бебешки стоки, фитнес услуги, общи туристически услуги. Преди няколко месеца ИПИ изпрати официално становище по темата.
КОВИД ефектът върху започването на бизнес
Броят на регистрираните нови компании е индикатор, който показва предприемаческата активност в страната. Данните от началото на 2020 г. до септември показват очакван спад спрямо съответния месец на 2019 г. на новорегистрираните компании, започнал още през февруари. През април 2020 г. спадът е най-висок – с 65 процентни пункта по-малко нови бизнеси или с почти 3000 по-малко в сравнение с година по-рано. В същия месец са отчетени и най-ниски стойности на редица други краткосрочни бизнес индикатор, включително съкращения на работни места, продажби на дребно, индустриално производство, износ и др. Общо за януари – септември 2020 г. има регистрирани 9800 по-малко нови юридически лица, или 25 пр.п. спад спрямо 2019 г. за целия период. Причините са ясни – ограничителните мерки през пролетта, неяснотата и общият песимизъм.