IME
Как българската администрация бори бедността: поредният провал
Зорница Славова / 16.10.2020
Фокусът на публичните политики неизбежно следва да попадне върху факторите за бедност, а не върху фискалните мерки за покриване на „липсващия“ доход. Данните категорично показват, че обсъждането на темата за бедността не може да се изчерпва с дискусия за административното повишаване на доходите, обезщетенията и помощите. По-важният разговор би следвало да бъде за образованието и новите работни места. Водеща цел на политиките трябва да е пресичането на пътеката от ниско образование към безработица и в крайна сметка бедност. Фискалната тежест на бедността, базирана на оценката на самите хора за недостигащия доход в домакинството, за да „вържат двата края“, показва, че разходните политики не могат да решат проблемите на бедността. Реформите в областта на образованието и пазара на труда, както и адекватната регионална политика са без алтернатива за повишаването на доходите.
Енергийната политика – от всичко и по много
Калоян Стайков / 16.10.2020
Ако доскоро експерти твърдяха, че управляващите водят неориентирана и безпринципна енергийна политика, то през изминалата седмица правителството определено надмина себе си. При условие, че продължава да се кълне в светлото бъдеще на Маришкия басейн и запазване на производството на електричество от въглища и настоява, че няма как да се откаже от проекта „Белене“, към всичко това се прибави и строителство на 7-ми блок в АЕЦ „Козлодуй“. Ситуацията все повече започва на Алиса в Страната на чудесата, която пита котарак по кой път да тръгне, а той ѝ отговаря с въпрос - къде иска да стигне. Няма значение, отговаря тя. След като няма значение, значи няма значение накъде ще тръгнеш, отговаря ѝ той. Разликата е, че Алиса в крайна сметка избира един от пътищата, докато с настоящата си енергийна политика управляващите тръгват по всички възможни пътища.
Карти: Как се справят зрелостниците по немски, френски и испански език?
ИПИ / 16.10.2020
На фона на ръста на аутсорсинг индустрията и все по-тесните търговски и бизнес връзки на България със Западна Европа обаче, относителната липса на хора, които владеят добре поне един европейски език, различен от английския, може да се превърне в значителна пречка. По тази причина, поставянето на фокус върху изучаването на втори език в училище следва да се постави на по-сериозно обсъждане при дефинирането на образователни политики.
Макроикономически анализ и прогноза за нуждите за изготвяне на бюджет на Столична община за 2021 г.
ИПИ / 14.10.2020
На 14 октомври 2020 г. ИПИ представи основните макроикономически показатели, които поставят рамката на бюджетното планиране на Столична община за 2021 г. и разглежда ефекта на коронавируса върху заетостта, туризма, строителната активност и сделките с недвижими имоти в столицата, както е поставен фокус върху ефектите за приходната част на бюджета
Доведе ли пандемията хора в селата?
Петър Ганев / 16.10.2020
Малко след края на извънредното положение в страната екип на ИПИ проведе работна среща с над 20 кметове на кметства и кметски наместници от селата на територията на община Габрово. По време на разговора на няколко пъти беше коментирано, че пандемията е довела до оживление в селата и до ръст на регистрациите по настоящ адрес. Месеци по-късно решихме да проверим това твърдение, като го съпоставим с официалните данни. За целта използваме тримесечните данни за населението от ГРАО и сравняваме данните по населени места към 15 март и 15 юни 2020 г.
Въпросите на място, отговорите ги няма
Иван Брегов / 16.10.2020
Изслушването на доклада за дейността на прокуратурата пред Народното събрание премина почти като всеки друг такъв. Слушащите бяха повече от питащите. А смисълът на това начинание е да се даде пред обществото отчет от страна на главния прокурор какви проблеми възпрепятстват работата на българската прокуратура. Ако пречките се коренят в законодателството – парламентът да реагира със съответните промени. Институционалната машина би следвало да работи така: редовият прокурор прилага закона, натрупват се множество казуси, главният анализира и представя изводите, народните представители обобщават и законодателстват.
Докъде сме с националния план за възстановяване и има ли реформи в него
Лъчезар Богданов / 16.10.2020
Решенията в ЕС по традиция се взимат бавно, често наподобяващи конклав, със среднощни драми и заплахи, последвани от прегръдки на лидери. Същото се отнася и за новосъздадения „Механизъм за възстановяване и устойчивост“, който пък е основният стълб в плана „Ново поколение ЕС“ – отваряхме шампанското уж юли, но регламентът все още не е получил одобрение от Европейския парламент. Впрочем, това се отнася и за целия многогодишен бюджет на ЕС до 2027 г. Отчитайки обаче доминиращите политически тенденции в голяма част от страните членки, все пак можем с доза увереност да приемем, че финансовата рамка, заедно с правилата за отпускане на средствата ще бъде приети в близки до известните към момента параметри.