Фокусът на публичните политики неизбежно следва да попадне върху факторите за бедност, а не върху фискалните мерки за покриване на „липсващия“ доход. Данните категорично показват, че обсъждането на темата за бедността не може да се изчерпва с дискусия за административното повишаване на доходите, обезщетенията и помощите. По-важният разговор би следвало да бъде за образованието и новите работни места. Водеща цел на политиките трябва да е пресичането на пътеката от ниско образование към безработица и в крайна сметка бедност. Фискалната тежест на бедността, базирана на оценката на самите хора за недостигащия доход в домакинството, за да „вържат двата края“, показва, че разходните политики не могат да решат проблемите на бедността. Реформите в областта на образованието и пазара на труда, както и адекватната регионална политика са без алтернатива за повишаването на доходите.
Как българската администрация бори бедността: поредният провал
Енергийната политика – от всичко и по много
Ако доскоро експерти твърдяха, че управляващите водят неориентирана и безпринципна енергийна политика, то през изминалата седмица правителството определено надмина себе си. При условие, че продължава да се кълне в светлото бъдеще на Маришкия басейн и запазване на производството на електричество от въглища и настоява, че няма как да се откаже от проекта „Белене“, към всичко това се прибави и строителство на 7-ми блок в АЕЦ „Козлодуй“. Ситуацията все повече започва на Алиса в Страната на чудесата, която пита котарак по кой път да тръгне, а той ѝ отговаря с въпрос - къде иска да стигне. Няма значение, отговаря тя. След като няма значение, значи няма значение накъде ще тръгнеш, отговаря ѝ той. Разликата е, че Алиса в крайна сметка избира един от пътищата, докато с настоящата си енергийна политика управляващите тръгват по всички възможни пътища.
Карти: Как се справят зрелостниците по немски, френски и испански език?
На фона на ръста на аутсорсинг индустрията и все по-тесните търговски и бизнес връзки на България със Западна Европа обаче, относителната липса на хора, които владеят добре поне един европейски език, различен от английския, може да се превърне в значителна пречка. По тази причина, поставянето на фокус върху изучаването на втори език в училище следва да се постави на по-сериозно обсъждане при дефинирането на образователни политики.
Макроикономически анализ и прогноза за нуждите за изготвяне на бюджет на Столична община за 2021 г.
На 14 октомври 2020 г. ИПИ представи основните макроикономически показатели, които поставят рамката на бюджетното планиране на Столична община за 2021 г. и разглежда ефекта на коронавируса върху заетостта, туризма, строителната активност и сделките с недвижими имоти в столицата, както е поставен фокус върху ефектите за приходната част на бюджета
Доведе ли пандемията хора в селата?
Малко след края на извънредното положение в страната екип на ИПИ проведе работна среща с над 20 кметове на кметства и кметски наместници от селата на територията на община Габрово. По време на разговора на няколко пъти беше коментирано, че пандемията е довела до оживление в селата и до ръст на регистрациите по настоящ адрес. Месеци по-късно решихме да проверим това твърдение, като го съпоставим с официалните данни. За целта използваме тримесечните данни за населението от ГРАО и сравняваме данните по населени места към 15 март и 15 юни 2020 г.
Въпросите на място, отговорите ги няма
Изслушването на доклада за дейността на прокуратурата пред Народното събрание премина почти като всеки друг такъв. Слушащите бяха повече от питащите. А смисълът на това начинание е да се даде пред обществото отчет от страна на главния прокурор какви проблеми възпрепятстват работата на българската прокуратура. Ако пречките се коренят в законодателството – парламентът да реагира със съответните промени. Институционалната машина би следвало да работи така: редовият прокурор прилага закона, натрупват се множество казуси, главният анализира и представя изводите, народните представители обобщават и законодателстват.
Докъде сме с националния план за възстановяване и има ли реформи в него
Решенията в ЕС по традиция се взимат бавно, често наподобяващи конклав, със среднощни драми и заплахи, последвани от прегръдки на лидери. Същото се отнася и за новосъздадения „Механизъм за възстановяване и устойчивост“, който пък е основният стълб в плана „Ново поколение ЕС“ – отваряхме шампанското уж юли, но регламентът все още не е получил одобрение от Европейския парламент. Впрочем, това се отнася и за целия многогодишен бюджет на ЕС до 2027 г. Отчитайки обаче доминиращите политически тенденции в голяма част от страните членки, все пак можем с доза увереност да приемем, че финансовата рамка, заедно с правилата за отпускане на средствата ще бъде приети в близки до известните към момента параметри.