Сред особените черти на кризата, причинена от епидемията от коронавирус и комплекта от мерки, които целят нейното ограничаване несъмнено са бързите промени на пазара на труда. Докато едни фирми продължават да работят на практика незасегнати, други видяха дейността си практически забранена за период от поне два месеца, което постави както самото им оцеляване, така и задържането на работниците под въпрос. На този фон следва да се запитаме дали правим достатъчно за справяне с неизбежния ръст на безработицата и какви допълнителни мерки могат да бъдат предприети за да се омекоти ударът.

Общо 8 са общините с над 1000 болнични легла през 2018 г. В топ 3 са София (близо 11 000 легла), Пловдив (над 5000 легла) и Варна (над 2500 легла). В над половината общини няма болнични легла – населението в тези общини разчита на болничното заведение в областния център.

Вече седмица системата за случайно разпределение на делата в българските съдилища е подложена на критика в публичното пространство, а е спорно, че тя може да бъде лесно манипулирана. Това твърдение, на практика, се опитва да постави под съмнение доколко независими и безпристрастни са постановените актове от съдилищата, предвид изложеното, че всеки гражданин с компютър може да манипулира избора на съдия/съдии по делото си. Повод за тази критика е одитен доклад на системата, изготвен по поръчение на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Пандемията от вируса COVID-19 и ефектите от въведените извънредни мерки за ограничаването ѝ са теми, обяснимо, завзели медийното и обществено пространство. Това обаче поражда риск от неглижиране на други не по-малко важни за обществото ни проблеми, каквато е съдебната реформа. Защо тя е от съществено значение и защо саботирането или поне занемаряването ѝ представлява институционална безотговорност, се вижда с особена яснота по време на извънредното положение. Свидетели сме на невинаги адекватни решения на Висшия съдебен съвет (ВСС), липса на е-правосъдие, липса на работеща Единна информационна система на съдилищата и т.н. Когато