Изборът на главен прокурор е действие, повтарящо се на всеки 7 години, но упражняването на този мандат съпътства важните за българското общество решения. Не защото е в законовите правомощия на главния прокурор да взема тези решения, на практика обаче това е в неписаната, но фактическа власт на тази фигура, независимо коя е личността.
"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544
Новите прогнози за българската икономика: по-добра от очакваната 2019 г., повече рискове напред
Растежът за 2020 г. се очаква леко да се ускори до 3,4%, като ревизията отново е надолу с 0,2 процентни пункта. Дори този базов сценарий обаче зависи от избягването на редица рискове, оценени в анализа на МВФ като все по-вероятни. Сред тях са неясните ефекти от ескалиращите спорове по търговски ограничения, мита и санкции, които могат да застрашат глобалната търговия; несигурните последици от Брекзит; забавянето на растежа в Китай и натрупаните структурни проблеми, свързани с огромното нарастване на вътрешната задлъжнялост; започналото вече рязко свиване на промишленото производство и вероятните последици за експортно-ориентираните икономики, включително Германия, и т.н.
Регулаторите сигурно са полудели
Вместо КЗК да направи оценка дали тези бариери за навлизане на пазара са прекомерни и ограничават конкуренцията, предвид „чувствителността“ му, според думите на регулатора, тя си измисля какви ли не други занимания. Проблемите на пазара са очевидни от години, но регулаторите вземат отношение само по нови сделки и си затварят очите за всичко заварено и всичко, което е свързано с държавната собственост. Всичко това отдалечава регулаторите от замисъла, с който са създадени: КЗК – да защитава конкуренцията, и КЕВР – да намери баланс между интересите на компаниите в сектора и потребителите, както и обрича работата на пазара на корупция и липса на ефективност.
Кръглите руини на Аржентина *
Освен местният вот в България на 27 октомври тази година се проведат и изключително ключови президентски избори в Аржентина. За новоизбрания председател на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева този вот също е от особено значение, тъй като тази година фондът отпуска най-големия заем в историята си именно на Аржентина – 56 млрд. щатски долара. Настоящият президент Маурисио Макри встъпва в длъжност през 2015 година, водейки със себе си надежди за пропазарни реформи и край на популистката традиция в страната. Провалът му обаче, освен тежките последици върху икономиката, изглежда ще върне властта в ръцете на така наречените перонисти (от диктаторът Хуан Перон) – събирателно за аржентинската форма на популизъм.