"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Автор: Иван Брегов / 26.07.2019

И сега ние искаме процедура, която да излъчи достоен и независим главен прокурор, как да стане?! Неспособните да поемат политическа отговорност понасят във времето историческа такава. Разбира се, този тип отговорност не поправя последиците от вредоносното управление.

Пет проблема на висшето образование, по-важни от незаетите места

Адриан Николов / 26.07.2019
Както всяка година, много публични университети привличат внимание с обявяването на поредната вълна на прием, с надежда да успеят да се сдобият с още неколцина нови студенти в началото на новата академична година, и покрай това да позакърпят бюджетите си. Закономерно, това е съпроводено от звучно цъкане с език от страна на всички наблюдатели, които са наясно с неспособността на висшите учебни заведения да запълват дори планираните си места, та камо ли допълнителните, независимо колко ниско са заложени критериите за прием. Тъй като това е казус, който не е от вчера, и причините за него не са се променили чувствително, в този текст ще се съсредоточим върху няколко други свързани проблема, които като че ли остават на заден план.

Реформите на Изборния кодекс излизат извън всякаква логика

Адриан Николов / 26.07.2019
Опитът за седене на два стола обикновено води до близка среща с пода. Поредният вариант на последните промени в Изборния кодекс силно наподобяват точно това– в случая иде реч, разбира се, за едновременното прилагане на изцяло хартиено и изцяло машинно гласуване, в зависимост от типа избори. Това, което ще се окаже на земята обаче е изборният процес.

Бележки по новата концепция на МРРБ

Явор Алексиев / 26.07.2019
Въпреки че всяка законодателна инициатива в посока подобряване на ефективността от изразходването на европейските средства е добре дошла, консултациите на МРРБ не създават усещането на яснота по тези и други въпроси. В периферията отново остават дискусията за фискалната децентрализация и реформиране на административно териториалните единици. Голяма част от българските общини не разполагат с необходимия административен капацитет, за да инициират такъв тип интегрирани проекти, а дори и участието им в по-широки инициативи изглежда под въпрос, предвид ограничените им собствени ресурси. Подход „отдолу-нагоре“ не е лишен от смисъл, но ползите от него могат да се разгърнат много по-лесно, когато потенциалните партньори имат по-близки изходни позиции и възможността им да оказват ефект върху социално-икономическите процеси на тяхна територия.

Имитацията на дейност от добре смазаните машини

26.07.2019
Взаимодействие между ВСС и редовите магистрати е от особена важност, тъй като отделянето от работата „на терен“ обуславя отдалечаване от реалните проблеми на съдебната власт, а това би могло да се компенсира с критичния поглед на редовите съдии и прокурори, които ще участват в СП. За момента обаче изглежда, че Съветът за партньорство с концептуално сбърканата си представителност ще е поредната имитация, която, освен всичко друго, би могла да се използва за легитимиране на неадекватни решения на ВСС и за цялостна подмяна на смисъла за наличието на органа.

Маастрихтските критерии – поглед през годините

Павел Ковачев* / 26.07.2019
Маастрихтските критерии, още познати като критерии за сближаване, продължават да бъдат в центъра на българските дискусии, поради очакваното влизане на България в т.нар. чакалния на еврозоната - Механизъм на обменните курсове (ERM ІІ). Най-общо, това са икономически показатели, въз основа на които се оценяват страните, които искат да се присъединит към единната валута – задача, която всяка страна членка е приела да изпълни с влизането си в ЕС. Изключение за това правило правят единствено Дания и Великобритания, които не са задължени да приемат еврото1. Критериите включват пет основни изисквания: