За втори пореден път, точно в навечерието на местните избори, в общественото пространство се завърта идея за постигане на фискална децентрализация чрез увеличаване на данъка върху доходите. През 2015 г. това става след изказване на министъра на финансите Владислав Горанов, а през тази година повод за повдигане на темата е интервю на вицепремиера Томислав Дончев. Въпреки че в последствие вицепремиерът изказва принципна позиция в подкрепа на децентрализация посредством споделяне на част от събираните вече приходи, темата обезателно тръгна с фалстарт.
"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544
Акцент
Децентрализация: 8+2 > 10+2
Наивистични възгледи върху (не)възможното решение на проблем
Настоящият модел на българското правосъдие изглежда непоклатим – то работи, изминат е кръг от всякакви препоръки и реформи. Системата движи и решава част от проблемите на бизнеса, решава донякъде споровете на гражданите и тотално се проваля по важните обществени въпроси. Ако погледнем отстрани – не че не може да ги реши, а напротив по-скоро приема решения наготово отвън. И в съда, и в прокуратурата обвиненията и влиянията са по линия на политиката. И ако това е по-малко изразено в съда, то в прокуратурата общественият конфликт, а оттам и заряд, са много по-изразителни. Именно реформата на прокуратурата не се случва нито в предприсъединителните години за членството ни в ЕС, нито в последващите наблюдения и конкретни препоръки, нито чрез поредицата конституционни промени.
Здравна реформа – принципи за демонополизация
Едно от любимите занимания на правителството, изглежда, е симулирането на дейност – хем прави реформи, хем ситуацията си остава същата, което единствено бетонира статуквото. Това е усещането от представената през изминалата седмица нова идея на Министерството на здравеопазването (МЗ) за реформа в сектора. В края на миналия септември от министерството предлагат запазване на настоящия модел и „наливане“ на повече пари в системата чрез задължителна здравна застраховка. В средата на юли предложението е коренно различно – запазване на настоящата здравна вноска от 8% върху доходите и пълна демонополизация на системата.
Преориентиране на българския износ – възможности и рискове
Въпреки натрупаните предпоставки за висок ръст на вътрешното потребление, българската икономика продължава да разширява излишъка по текущата сметка. По данни на БНБ за първите пет месеца на годината търговският дефицит се свива до 559 млн. евро (в сравнение с 1132 млн. евро за периода януари-май 2018 г.), а положителното салдо при услугите нараства от 564 до 734 млн. евро. Общото салдо по текущата сметка до май е 1040 млн. евро, а за последните 12 месеца с натрупване достига 3663 млн. евро, или около 6,2% от прогнозния БВП за 2019 г.