Настоящият модел на българското правосъдие изглежда непоклатим – то работи, изминат е кръг от всякакви препоръки и реформи. Системата движи и решава част от проблемите на бизнеса, решава донякъде споровете на гражданите и тотално се проваля по важните обществени въпроси. Ако погледнем отстрани – не че не може да ги реши, а напротив по-скоро приема решения наготово отвън. И в съда, и в прокуратурата обвиненията и влиянията са по линия на политиката. И ако това е по-малко изразено в съда, то в прокуратурата общественият конфликт, а оттам и заряд, са много по-изразителни. Именно реформата на прокуратурата не се случва нито в предприсъединителните години за членството ни в ЕС, нито в последващите наблюдения и конкретни препоръки, нито чрез поредицата конституционни промени.

Едно от любимите занимания на правителството, изглежда, е симулирането на дейност – хем прави реформи, хем ситуацията си остава същата, което единствено бетонира статуквото. Това е усещането от представената през изминалата седмица нова идея на Министерството на здравеопазването (МЗ) за реформа в сектора. В края на миналия септември от министерството предлагат запазване на настоящия модел и „наливане“ на повече пари в системата чрез задължителна здравна застраховка. В средата на юли предложението е коренно различно – запазване на настоящата здравна вноска от 8% върху доходите и пълна демонополизация на системата.

Въпреки натрупаните предпоставки за висок ръст на вътрешното потребление, българската икономика продължава да разширява излишъка по текущата сметка. По данни на БНБ за първите пет месеца на годината търговският дефицит се свива до 559 млн. евро (в сравнение с 1132 млн. евро за периода януари-май 2018 г.), а положителното салдо при услугите нараства от 564 до 734 млн. евро. Общото салдо по текущата сметка до май е 1040 млн. евро, а за последните 12 месеца с натрупване достига 3663 млн. евро, или около 6,2% от прогнозния БВП за 2019 г.