„Един много добър главен прокурор“, „находка“, „великолепен юрист“, „харесвал съм го и продължавам да го харесвам като капацитет“. Така проф. Герджиков определя главния прокурор в различни интервюта през последните две седмици. Оставяме настрана необяснимия импулс за публична възхвала и използването на категории като „харесване“ за ръководител на орган на съдебната власт, тъй като само може да спекулираме какви са мотивите за това. Не би могло обаче да се игнорира това, че с подобно публично говорене с лека ръка се легитимират или поне се възприемат като незначителни несъвместими

Преди седмица Евростат излезе с данни, според които около 250 хиляди български младежи[1] на възраст 20-34 години нито учат, нито работят (т. нар. NEETs). По-високи нива на неактивност в тази възрастова група се наблюдават само в Италия (28,9%) и Гърция (26,8%), а сходни – в Румъния (20,6%), при средна стойност за ЕС от 16,5%.

През последните 10 години българската икономика търпи сериозни промени. Преработващата промишленост постепенно се ориентира към производства с по-висока добавена стойност. Броят на наетите лица в традиционни сектори като производството на облекла или мебели, намалява чувствително. В същото време, производството на машини, електрически съоръжения и автомобилни компоненти расте и съответно увеличава броя на наетите в тези сектори. Най-големият ръст на наетите лица в единичен сектор обаче не е в класическата промишленост, а в сектор „Информационните и комуникационните технологии“ (ИКТ) – ръст от 31 хил. наети в периода 2009-2017 г. Към началото на 2019 г. този ръст продължава, като са добавени още около 8 хил. нови работни места в ИКТ сектора спрямо 2017 г.

На пръв поглед, обявените от Министерство на образованието резултати от зрелостните изпити сочат значителен спад на средната оценка по български език и литература – от 4,24 средно миналата година, до 4,06 тази. На национално ниво това е най-значителният спад в рамките на година в историята на зрелостните изпити. Данните на областно ниво обаче рисуват доста по-различна картина, която ще разгледаме в детайли в настоящата статия.

Ако трябва да се посочат два проблема на бюджетния процес в България, то това биха били планирането и изпълнението. Четвърта поредна година правителството планира бюджетен дефицит, а три години отчита излишък и по всичко личи, че 2019 г. ще е четвъртата в тази поредица. В същото време бюджетните разходи изглежда следват много ясна тенденция през първите 11 месеца на годината, докато дойде декември и всичко отиде по дяволите. Подобно презастраховане може и да е обосновано по време на криза или в години на нисък икономически растеж, но сегашните времена са други и поведението на правителството е озадачаващо.