Длъжни сме обаче да подчертаем дебело, че на този етап дебатът за сусбидирането на политическите партии е лишен от експертност и от реални алтернативи, а бързият преглед на прилаганите в ЕС модели ясно демонстрира, че има много възможни подходи. Особено важно е да бъде избран този, който най-добре отговаря на електоралните и институционалните особености на страната. Засега обаче вместо от експертност и анализ, дебатът е доминиран от популизъм. По тази причина и на този етап е за предпочитане да не пристъпваме към каквато и да било промяна на модела.

Тази седмица Висшият съдебен съвет (ВСС) публикува на страницата си информация относно срещата си с експертната мисия на Европейската комисия (ЕК) по Механизма за сътрудничество и оценка (МСО). На срещата са обсъдени „предприетите действия и постигнатите резултати в областта на независимостта на съдебната система и продължаване на съдебната реформа“. При отваряне на тази своеобразна паметна бележка обаче се вижда, че за резултати трудно може да се говори.

През седмицата бяха пласирани нови две емисии държавни ценни книжа (ДЦК) и много наблюдатели виждат някаква конспирация. Подходът трудно може да се нарече идеален, но не трябва да се изпада в крайности и самоцелна критика, но и не бива да се стига до крайности и самоцелна критика. В противен случай управляващите са виновни, ако действат прибързано и без предварителна информация до пазарните участници, но и са виновни, ако действат твърде предпазливо и изпуснат подходящия момент.

Поддръжниците на правителствените програми, бюджетните субсидии и държавните предприятия твърдят, че у нас основната причина да не се постигат добри резултати е липсата на достатъчно средства. Това не е вярно. Българската администрация разполага с огромен ресурс за постигане на целите, които преследва, и в осъществяването на публичните политики, които е формулирала. За 2019 г. държавният бюджет ще похарчи над 44 млрд. лв.