"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Автор: Десислава Николова / 19.04.2019

Данните за домакинските бюджети през 2018 г. отразяват както оживлението от икономическия цикъл, в което страната се намира в момента, така и положителните дългосрочни тенденции на догонване и подобряване на благосъстоянието на българите. Възходящата фаза на бизнес цикъла е свързана с по-висока заетост, по-високи доходи от работна заплата и съответно – по-малко уповаване на социални помощи. Дългосрочните тенденции на повишаване на стандарта на живот пък се виждат най-вече през по-малкия дял на разходите за храна, но и през структурата на самото потребление на основни хранителни продукти.

Агенцията, за която времето е спряло

Петя Георгиева / 19.04.2019
В България е често срещано да се създават административни структури, от които впоследствие никой да не търси резултат. Те се появяват под давлението на политически импулс и заживяват свой живот – обикновено безцветен, безотговорен и безперспективен. На 10-ти април 2019 г. парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм обсъди и прие отчетите за осъществяване на процеса на приватизация и следприватизационен контрол през 2017 г. и за първото полугодие на 2018 г. на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, което насочва внимание към дейността ѝ.

Вятърът на промяната в края на мандата

19.04.2019
Ще е полезно политиците да проведат задълбочен дебат относно необходимостта от цялото преосмисляне на фигурата на главния прокурор, неговите функции, ефективна отчетност и механизъм за контрол и носене на реална отговорност. Могат да се мислят редица промени, които биха могли да са по-драстични или по-умерени, но при всички положения следва да включват възможност за ефективно наказателно преследване, реална отчетност и отпадане на надзора за законност, който е характеристика на тоталитарните държави.

От бутафорията към съзряването

Иван Брегов / 19.04.2019
Към настоящия момент санкциите в Наказателния кодекс се опитват да ни внушат, че родината е над всичко. Но какво значение има това, когато отделният човек не е важен? И не, това не значи веднага да се втурнем да пишем нов Наказателен кодекс – и на стария нищо му няма, просто е важно да видим кое ни е значимо и да променим размерите и вида на наказанията. Това също не значи да изравним до свирепост наказанията за посегателства срещу личността. По-скоро е време да изградим необходимата социална инфраструктура, която да връща поправимите годни за живот в обществото. И оттам да подредим нещата около нас самите по-добре.