"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Автор: Явор Алексиев / 12.04.2019

Другояче казано: през 2017 и 2018 г. една значителна част от населението, от което може „да се очаква“ да се опитва да се сдобие с дете, го е сторила. Това, което показва червената линия обаче, е че въпреки високата склонност на младите да правят деца, техният брой (и съответно броят на децата им) не са в състояние да обърнат общата тенденция към влошаване на демографската картина. Както вече споменахме, продължаващото изтичане на млади хора от страната не помага на този проблем.

„Пакет мобилност“ като точка на сблъсък между Източна и Западна Европа

Адриан Николов / 12.04.2019
Напоследък свикнахме ЕС да се разделя (поне) на два лагера по щекотливите теми, като най-често от двете страни на барикадата са източните и западните държави в политическия блок. Причина за това е, че в икономически план тези две хетерогенни части на ЕС често имат противоположни интереси, но едната от тях носи доста повече политическа тежест от другата, а с нея и способността да превръща собствения си икономически интерес в официална политика на целия съюз. От този принцип изключение не прави и обсъждането на „пакета мобилност“, чието окончателно обсъждане в настоящия състав на Европейския парламент се очаква идната седмица; днес ще се спрем на няколко детайла около обсъждането му.

Автономия, но не слободия, или как да се бюджетира за правосъдие

Петя Георгиева / 12.04.2019
Съдебната система традиционно има автономия при разработване на своя бюджет – това е отражение на фундаменталния принцип на независимостта на съдебната власт. Автономията в бюджетирането (или възможността самостоятелно да определяш необходимия ти бюджет) обаче често се сблъсква с принципите на доброто фискално управление и може да се сбърка с безразборно изразходване на средства, което не стъпва на обективни показатели нито за разходни нужди, нито за резултат.

Като няма здравни реформи, ето ви пари

Калоян Стайков / 12.04.2019
Воля за здравна реформа може и да няма, но желанието за отпускане на допълнителни средства за сектора е непоколебимо. Особено по време на избори. След като в началото на март премиерът заяви, че болници няма да се закриват и набързо бяха отпуснати 30 млн. лв. за дейности на общински и областни болници. По същия начин сега бяха отпуснати 50 млн. лв., с които би трябвало да се увеличат заплатите на медицинските професионалисти.

Можем ли да сравняваме емигрантските пари с чуждите инвестиции?

Десислава Николова / 12.04.2019
Българските емигранти са превели на своите близки в България 2,4 млрд. долара през 2018 г., според наскоро публикуван доклад на Световната банка (СБ) за миграцията и развитието. Трябва да се отбележи, че тази сума е оценка за действителните трансфери, която се базира на официалната статистика за платежния баланс на Българската народна банка (БНБ). В сумата, цитирана в доклада на СБ, влизат три пера от платежния баланс – лични трансфери, компенсация на наетите и парични преводи от емигранти. В този смисъл дефиницията е по-широка и съответно сумата – по-голяма от числата, които обикновено се цитират, когато се говори за емигрантски пари и които се базират или на компенсацията на работниците, или на паричните преводи от емигрантите