"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Автор: Явор Алексиев / 29.03.2019

Последните данни на НСИ показват, че процесите на промяна в структурата на българската преработваща промишленост са продължили и през 2018 г. Някои „традиционни” за българската промишленост икономически дейности като производството на текстил, облекло и кожени изделия продължават да губят позиции при броя на наетите лица за сметка на икономически дейности, традиционно възприемани като такива с по-висока добавена стойност. Наред с продължаващото развитие на автомобилната индустрия ръст има още при наетите в производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти; електрически съоръжения, както и всякакви видове машини и оборудване с общо и специално предназначение. На графиката по-долу всички тези добре развиващи се сектори са обобщени и показани в син цвят като „Машини, оборудване, превозни средства и части”.

Кои области поставят рекорди в заетостта?

Петър Ганев / 29.03.2019
Какво се случва с заетостта в българските области? Често търсим отговор на този въпрос, но невинаги гледаме голямата картина. Тук ще направим именно това, при това с една единствена графика. На нея са представени минимумът и максимумът в коефициента на заетост на възрастовата група 15-64 години по области за периода 2003-2018 година. Графиката на практика позволява да се види най-доброто и най-лошото представяне в заетостта за всяка област през последните 16 години, като отделно е отбелязано и нивото на заетост през последната 2018 година – областите са подредени именно спрямо заетостта си през изминалата година.

Живот след член 13-ти

Адриан Николов / 29.03.2019
348 на 274. Това е разпределението на гласовете в Европейския парламент на гласуването на Директивата за авторското право в единния цифров пазар въпреки всички коментари на експерти, активисти и дори депутати, че в настоящия си вид тя заплашва да преобрази най-ценния информационен ресурс, с който разполагаме, при това не към по-добро. Въпреки че възможностите на технологичните фирми и потребителите им да се адаптират към новите условия доста по-бързо от законодателите, особено тези на европейско ниво, изобщо не бива да бъдат подценявани, целият дебат около директивата хвърля лоша светлина върху процеса на вземане на решения и демократичността в ЕС.

Здравната реформа в България се връща в изходна позиция от 2000 г.*

Калоян Стайков / 29.03.2019
Вече повече от пет години управляващите трескаво се опитват да реформират здравеопазването в България и все не успяват, защото фокусът винаги е върху свиване на разходите, а не върху предоставяне на качествени и ефикасни услуги. През миналата година дори беше представена революционно нова визия за сектора, която предвиждаше цялостна промяна на модела на финансиране, която да бъде облечена в нормативна рамка през 2019 г. и да влезе в сила от началото на 2020 г. След острите критики на предложените промени и липсата на консенсус относно бъдещето на сектора, активността на министерството затихна, единствено за да бъде заместена от нови идеи от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Проектите ми са по-добри от проектите ти

ИПИ / 29.03.2019
С настоящето становище изразяваме позицията си във връзка с проведената дискусия по т.18 от дневния ред на Пленума на Висшия съдебен съвет на 14.03.2019 г. относно Информация за всички проекти - приключили, в изпълнение и предстоящи, финансирани по Приоритетна ос 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система” по Оперативна програма „Добро управление” (ОПДУ), предоставена в изпълнение на решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по Протокол № 2/24.01.2019 г. С решението си по Протокол № 2 от 24.01.2019 г. (т. 14.3) Пленумът възлага на главния секретар на ВСС да изиска посочената информация от ОПДУ.

Как влияе големината на съдилищата върху натовареността на магистратите

29.03.2019
Размерът на съдилищата може да бъде дефиниран на база на броя на магистратите, които работят в тях. Как обаче да се определи какъв е оптималният размер на съда и на натовареността на съдиите, така че системата от съдилища да се възползва от икономии от мащаба? За да се отговори на този въпрос, може да се направи изследване на продуктивността на съдилищата и съдиите, която от своя страна е отражение на ефикасността на работата на съдилищата. За целите на статията ще дефинираме продуктивността на съдебната система чрез действителната натовареност на съдиите – среден брой свършени дела месечно на един зает магистрат на база на презумпцията, че завършеното дело е един от основните „продукти” на съдебната система.

Главните герои на Републиката и множеството въпроси

Иван Брегов / 29.03.2019
Вторият полумесец на март донесе много смут в българското общество, доколкото обществото го има като съвкупност от осъзнати граждани. Политическото съдружие Цветанов, Цачева и заместник-министри не могат да обяснят покупките на прескъпите си апартаменти на строго занижени, непазарни цени. Те хем се чувстват невиновни, хем подават оставки, а оставката е акт на призната и осъзната вина и поради това съпроводена със слизане от политическата сцена. Междувременно стана ясно как строителят на политическите новодомци „Артекс” получава промени в Закона за устройство на територията през 2017 г., които навеждат на мисълта, че апартаменти освен с пари се купуват и с поръчкови закони.

Промени в ГПК – рунд четвърти

Красен Станчев / 29.03.2019
Очевидно е, че за оставащото време законодателите у нас, колкото и да са мобилизирани, не ще могат да преценят внимателно и задълбочено всички последици от направените предложения за изменение и допълнение на ГПК. Но такива в действителност и не се искат, и не са необходими. Онова, което е необходимо да се направи, е да се обяснят на ЕК измененията в ГПК от 2017 г. и смисълът на Решение №12/2012 на Конституционния съд. Може с подробности да се обяснят и основанията, процесуални и фактически, по които съдът може да прецени справедливостта на договорите за заем като доказателство в принудителното изпълнение на вземания от длъжници, изпаднали в затруднение. Как това може да стане практика е вероятно предмет на друго законодателство, не на промяна в ГПК.

Покана от ИПИ: Кандидатствай за летния семинар “Europe & Liberty” в Банско (28 юли – 3 август 2019 г.)

ИПИ / 22.03.2019
Институтът за пазарна икономика и Institute for Economic Studies – Europe за девета поредна година организират съвместно едноседмичен летен семинар за студенти и младежи в Банско (България). Идеята на семинара е да послужи като въведение в идеите на класическия либерализъм, както и да даде възможност за дискусия на съвременните предизвикателства пред свободата. Семинарът ще е както с местни, така и с чуждестранни участници и ще бъде изцяло на английски език. Опитът от последните години показва, че участниците са поне от десет различни страни, като българската група, разбира се, е най-голяма.