"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Автор: Адриан Николов / 08.03.2019

Свикнали сме при обявяването на различни данни за икономическо и социално развитие на европейските страни от Евростат България обичайно да заема ако не последното, то поне някое от последните места в ЕС. Един от показателите, където редовно се класираме дори над средноевропейските равнища обаче, е равенството между половете на пазара на труда – жените в страната са с по-висок коефициент на заетост от повечето европейски държави, заплатите им са доста по-близо до тези на мъжете, а управленските позиции са разпределени на практика поравно между половете; в този текст ще разгледаме в подробности баланса между половете на българския пазар на труда.

Бюджет по време на избори и рискове пред растежа

Калоян Стайков / 08.03.2019
Началото на бюджетната година изглежда типично за периода след 2015 г. и в този смисъл - безинтересно: излишък от около 1 млрд. лв. през януари 2019 г., придружен от увеличение и на консолидираните приходи, и на разходите в сравнение със същия период на предходните години. В същото време има няколко елемента, които заслужават повече внимание.

„Социалният щит” на Макрон е митът за дъмпинга на стероиди

Петър Ганев / 08.03.2019
Всеки зелен курс обаче означава повече разходи – било за домакинствата, които плащат повече за зелена енергия, било за индустрията, която трябва да си купува квоти и т.н. Всеки нов зелен курс всъщност трябва да се чете като нови зелени разходи. Когато си в един клуб с богатите държави в Европа и съответно поемаш наравно най-амбициозните зелени цели, подобен зелен курс неизбежно носи и социално напрежение от натиска върху определени сектори и потребители. Последните 10 години у нас го доказаха, най-вероятно ще го видим и през следващите.

Някои наблюдения върху историческото развитие на съдебната карта

Иван Брегов / 08.03.2019
„Съдебната карта” представлява съдебното райониране и разпределение на съдилищата и структурите на прокуратурата на територията на Република България. Под опита за дефиниране трудно може да се претендира, че стои ясно определено съдържание и строги организационни правила както към днешна дата, така и в миналото развитие на страната. От няколко години насам, поради редицата исторически, социални и икономически фактори, се работи (или поне се дава вид, че се работи) по преподреждането на броя съдилища в България. Тази отговорност е в правомощията на Висшия съдебен съвет, който вече е избрал изпълнител на обществена поръчка по въпроса. В улеснение на обществената дискусия би било полезно с няколко кратки материала да бъде извършен исторически преглед на развитието на съдебната карта у нас.