"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

На 08 ноември 2018 г. ИПИ ще представи алтернатива на харченето, вдигането на данъци и липсата на реформи, предложени от правителството.

Публикуваният през тази седмица проектобюджет на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) е изненадващо неамбициозен документ на фона на динамичните обществени отношения в тази сфера.

Тази зима проблемът с такситата в столицата ще бъде ясно видим. Той не е технологичен, не е дори и икономически, а почти изцяло нормативен. Административната и нормативна рамка вместо да приветства новите решения е силно враждебна към тях. Решението на проблема минава както през легализирането на споделените превози – тоест приемането на някаква правна рамка за тях, така и през катурването на бюрократизма и позволяването на иновациите да се разгърнат.

Европейските институции изглеждат все по-заети и уверени в мисията си да регулират и ограничават сферата, в която имат най-малко познание – Интернет. След като преди месец парламентът прие спорната си директива за защита на авторските права, която заплашва да циментира позициите на днешните интернет-гиганти и същевременно да ограничи свободата на изразяване, на дневен ред отново излязоха предложенията за допълните данъчно облагане на фирмите, които предоставят услуги в Интернет.

Накратко проектозаконът за социални услуги стъпва на принципи, общи цели и правила, които отговарят на съвременните изисквания при предоставянето на такива услуги в общността. Същевременно е необходимо по-голямо внимание по отношение на планирането на количеството услуги и техните цени, така че да се постигне адекватно предлагане и качество на услугите за всички граждани, които имат нужда от тях. Не трябва да се забравя, че пазарът е по-добър регулатор на тези отношения от държавата.

Прегледът на индикаторите в „Правене на бизнес“ 2019 ясно посочва къде са основните слабости и пречки пред предприемачеството в България – тромавите, бавни процедури, чакането и тежката администрация. Въпреки че налице е бавен и постепенен преход към електронизация на част от услугите и облекчаване на административната тежест, страната остава далеч зад добрите примери от Европа, да не става дума за света.

Накратко, през последните години бяха предприети редица необходими стъпки, включително нормативни, към реформа на средното образованието и в по-голямата си част те продължават да се следват. Промените към оценка на резултатите и качеството на образованието, обаче, продължава да предстоят.

Обществените несъгласия относно една от трите власти, а именно съдебната, са повод да бъде отворена отново обществената дискусия относно устройството и организацията на съдебната власт. Идеалният модел на легитимиране на законите (какъвто е и Конституцията на България, като изначален такъв) предполага движение на обсъждането по теориите на Ролс за публичния разум - Хабермас относно комуникативната власт, която действа като обсадата – упражнява натиск, но не влиза вътре. Въпросът се усложнява от това как да се изгради гражданско общество, което хем да възобнови обсъждането и да поиска конкретни действия, хем да установи контрол над процесите в политическото общество. Видно, това се затруднява и обществената, и от политическата среда.