Всяко правителство на Борисов започва управлението си с обещание за нов Наказателен кодекс. Но за близо 10 г. управление досега нито един министър на правосъдието в кабинетите на Борисов не представи последователно концептуално обяснение защо това се налага, нито пък доведе процеса до завършек. Всъщност идеята за нов Наказателен кодекс (НК) се използва първоначално като ответна мярка на властта, за да се отчете нещо по напредъка на страната пред Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка в правосъдието. И веднъж озовала се там, идеята за НК започна да се явява в последващите ежегодни доклади на ЕК като неизпълнено обещание. За близо 10 г. - толкова. Единствено правителството на Орешарски предприе реално изпълнение, но не пожъна успех поради множеството недодялани текстове и нарушената процедура по представяне пред обществото и последващо обсъждане.

Фискалните правила са обект на обсъждане и полемика още от създаването им в рамките на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) в ЕС. Замислени като ограничения върху фискалната политика с цел гарантиране на дисциплина и справяне с макроикономическите дисбаланси, те се увеличават на брой и се усложняват с ревизирането на Пакта. Появата на нови правила, на изключения при спазването им, както и на неясноти при изчисляването им и при налагането на санкции оприличават системата за фискално управление и мониторинг на истински лабиринт, разбираем единствено за шепа евро-чиновници. Дори и издаването всяка година на наръчник, който да разяснява практическото приложение на ПСР, е недостатъчно и допълнително обърква.

България се нарежда на 46-то място от 162 държави и територии, включени в „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2018”, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика. Докладът представя картината през 2016 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички страни.

Въпросът с преките плащания в здравеопазването е един от най-важните както от гледна точка на общите разходи за здравна грижа, така и при възприемането на качеството на здравната услуга от страна на пациента. Често четем за това колко много се налага да се харчи „на ръка” извън покритието на здравноосигурителните вноски. Една от целите на обсъжданата промяна в модела на здравно осигуряване в момента е „намаляване на доплащанията от страна на пациентите”. Битува мнението, че голяма част от тези плащания са нерегламентирани, което би поставило системата на здравеопазване в значителна степен в „сивия” сектор. Дали това е така, може да се каже след анализ на частните разходи за здравеопазване и накъде те са насочени.

Споровете за дефиниция на доброто държавно управление могат да скарат философите от различни школи. Процедуралистите ще заложат на правилата, есенциалистите ще отрекат правилата и ще настояват върху неизменните качества, важни за характера и поведението на човека. Проверката на тези твърдения намери проявление в номинацията и предстоящ избор на конституционен съдия от квотата на Народното събрание. За период от 2 седмици парламентарно представените партии трябваше да издигнат своите кандидати. При възможността да имаме множество номинирани и реално състезание за проверка на изискуемите по закон „високи професионални и нравствени качества” се стигна до единствен кандидат в лицето на върховния съдия Красимир Влахов, подкрепен от ГЕРБ и т.нар. патриоти.

Кръстосаното прехвърляне на системни задължения от МИ-2 към ТЕЦ „Варна“ обрича държавната централа на фалит. Трудно е да си представим по какъв начин тя може да бъде спасена, освен ако не се преразгледат привилегиите на „Варна“. Това ще рече, че заетостта на приблизително половината работници в Мини Марица Изток е под съществен риск.