"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Автор: Десислава Николова / 23.03.2018

Като цяло, данните за БВП, промишленото производство и за износа показват следното: 1/ българската индустрия се развива добре от 2000 г. насам и увеличава своята тежест в икономиката, като това се дължи основно на експанзията на преработващата промишленост; 2/ в преработващата промишленост се наблюдава трайна тенденция на преструктуриране към по-голям дял на подотрасли с висока добавена стойност за сметка на такива с по-ниска степен на преработка; 3/ този процес на преструктуриране се диктува основно от външните пазари и отразява конкурентоспособността на българските производители на стоки с относително висока добавена стойност. Иначе в страната нищо не се произвежда.

ДДС драмата в исторически контекст

Красен Станчев / 23.03.2018
Драматизацията е излишна. Ако се иска от правителството и данъчните да събират сто процента от всички планирани приходи, това е равнозначно да се иска икономиката и хората на страната да работят като в концентрационен лагер. Такива опити са правени в миналото и винаги са били неуспешни.

Данък „дигитално присъствие“ и Европейската рамка за Общата консолидирана основа за корпоративно облагане - един размер не пасва на всички

Весела Кръстанова* / 23.03.2018
След гласуваната в Парламента цялостна рамка за корпоративно облагане, която има предвид и „дигиталното присъствие“ на компаниите миналата седмица, Европейската комисия предложи вчера данък за облагане на дигиталния сектор. Новите мерки включват две законодателни предложения: първото се стреми да реформира правилата за корпоративното облагане, така че приходите да се отчитат и облагат с данък там, където предприятията имат значително взаимодействие с потребителите посредством цифрови канали (това е предпочитаното дългосрочно решение на комисията), а второто предлага временен данък, който да обхваща основните цифрови дейности, които понастоящем избягват данък почти изцяло в ЕС.

Нова вълна енергийна ирония

Калоян Стайков / 23.03.2018
Накратко може да се каже, че гражданите продължават да получават регулирани услуги на цени, които не просто са по-ниски от пазарните, но и не покриват разходите за производство, пренос, разпределени и доставка. Въпреки това омбудсманът смята, че те не са обект на достатъчна защита. Това може да е пряк отговор на променената и подобрена работа на регулатора, която, естествено, трябва да доведе до леко повишаване на цените за граждани. Разбира се, този процес се извършва плавно, тъй като цената на комуналните услуги има определена социална поносимост. И тъй като дотук имаме две иронични обстоятелства, дали пък няма да се стигне и до трето и при първата жалба в съда срещу решение на регулатора да се окаже, че цената за граждани трябва да се увеличава значително по-бързо от предвиденото?

Кой и къде прави наука в България

Зорница Славова / 23.03.2018
Правителството замисля поредния документ за подобряване на качеството на научните изследвания в държавния сектор с публикувания тази седмица проект на Правилник за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научните организации, както и на дейността на Фонд „Научни изследвания”. Основната замислена цел е правилникът „да подпомага съответните държавни органи при формиране на ефективна и ефикасна национална политика в областта на научните изследвания, насочена към постигането на високи и конкурентоспособни научни резултати, както и извършване на анализ на ефективността на инвестициите в научни изследвания за иновации и растеж на икономиката”.

Потребителите се възползват от търговските споразумения: доказателства от търговската политика на ЕС*

Ивелина Петрова* / 23.03.2018
През последните две десетилетия броят на търговските споразумения се увеличава. Изследват се последиците от тези споразумения за икономиката по линия на тяхното влияние върху търговските потоци, производителността,заетостта, заплатите и др. Скорошните изследвания пренебрегват една област – въздействието им върху потребителите. Търговските споразумения, намаляват търговските бариери и по този начин осигуряват достъп на по-качествени продукти на по-ниски цени.