"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Автор: Институт за пазарна икономика / 28.02.2018

Фискалната политика в България се сочи за един от стълбовете на макроикономическа стабилност, заедно с валутния борд. Това е валидно както за периода преди икономическата криза от 2009 г., така и след нея. След дълга поредица от бюджетни дефицити в периода 2009-2015 г. публичният дълг достига около 25% от БВП към края на септември 2017 г., което е третото най-ниско ниво сред страните от ЕС след Естония (около 9%) и Люксембург (около 23%) и значително по-ниско от средноевропейското ниво от 82,5%.Намаляването на публичните задължения през последните две години се дължи на бюджетните излишъци през 2016-2017 г., въпреки че и през двете години бяха планирани дефицити.

Три идеи за намаляване на данъците

Петър Ганев / 23.02.2018
След пълни десет бюджетни години (2009-2018) без намаление на данъци – с едно малко изключение при осигуровките, което бързо беше „поправено”, и две поредни години (2016 и 2017 г.) на изненадващо (спрямо прогнозата) високи приходи и бюджетни излишъци, нормално беше и у нас да се завърне темата за по-ниските данъци. Още повече, че през последните години има стъпки за покачване на преките данъци – конкретно при осигуровките за пенсия през 2017 и 2018 г., но също така и за различни местни данъци и такси, което неизбежно събужда обществена енергия в посока по-ниско облагане. Интересът към специализирания сайт на ИПИ – kolkodavam.bg, също говори в тази посока.

Обречената борба срещу икономиката на споделянето

Адриан Николов / 23.02.2018
Опитите за регулация на онлайн платформите са преди всичко реакция на традиционния бизнес – за него е по-евтино и по-лесно да лобира в посока забрана на алтернативите от сферата на споделената икономика, вместо да се конкурира с тях и да се адаптира към новите условия, за сметка на интересите на потребителите. Това обаче надали е в състояние да спре развитието на икономиката на споделянето, особено в дългосрочен план, тъй че е в интерес и на властите, и на бизнеса да привикват към новата конкуренция.

Прекаленият популист никому не е драг

Иван Брегов / 23.02.2018
Вместо работещо решение получихме шумна политическа декларация, скрепена с краткотраен административен хаос както за търговците, така и за служителите на Търговския регистър. Хаосът бива решен с допълнителна бюрократична тежест – подаването на още една декларация. Реално – изменението и на Търговския закон бе едно излишно действие, популистки пиар за сметка на гражданите и администрацията.

Нужда от чуждестранни работници има, опасност от дъмпинг - не

Явор Алексиев / 23.02.2018
Напълно възможно е в един момент да се окаже, че „решението” на недостига на труд чрез връщането на българските работници от чужбина (което предлагат синдикатите) всъщност минава именно през вноса на работници от трети страни. Българските работодатели в много сектори просто няма как в момента да предоставят сравними с техните западноевропейски конкуренти условия на работа и заплащане. За да бъдат стопени тези разлики, икономиката трябва да продължи да се развива, а това е изключително трудно когато предприятията не разполагат с нужния им трудов ресурс. Как изобщо си представяме обратната ситуация?

Реализирането на ВЕИ потенциала не бива да е на всяка цена

Калоян Стайков / 23.02.2018
Анализи на ниво ЕС не дават достатъчно информация за възможностите и рисковете от дадена политика на ниво страна членка, които трябва да се анализират индивидуално. Нещо повече – това, че дадена страна има потенциал, не означава, че трябва да го реализира на всяка цена, а още по-малко представя информация относно оптималния момент за реализирането му. С други думи, анализът е полезен, но не може да се приеме като препоръка за провеждане на дадена политика, още по-малко за налагане на задължителни цели за дял на ВЕИ в енергийния си микс, тъй като не е придружен с подробна оценка на въздействието върху икономиката и обществото от предлаганите промени.

Защо има „желани” и „нежелани” училища в София

Зорница Славова / 23.02.2018
Нужно е стимулиране на качеството, а не на количеството (системата за оценка и обвързването ѝ с финансирането биха могли да помогнат), повишаване на квалификацията и мотивацията на учителите (за последното вече има някакви усилия чрез повишаване на заплатите, но те продължават да не са тясно обвързани с резултатите на учениците), разтоварване и освобождаване на програмите и начините на преподаване. Само тогава родителите просто ще записват децата си в най-близкото училище, което е най-доброто решение за всички, злоупотребите и трескавото търсене на най-доброто училище ще се обезсмислят, а абсурдните принудителни мерки и отнемането на избора ще бъдат излишни.