"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Алтернативният бюджет на ИПИ дава стабилна основа за запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план и е лишен от илюзиите, че икономиката ще продължава да расте с високи темпове до безкрай, а правителството ще успява да харчи все повече.

Докато юридическата общност остава привързана към принципите за върховенство на правото и независимост на съдебната власт политиците са изкушени да организират бързи и шумни процеси в борбата с корупцията, често със спорен успех. От цялото начинание със законовата промяна гражданите би ги вълнувало ще има ли най-сетне доказано пред съд обвинение на прокуратурата и следователно осъдени публични лица. Но за целта е нужно разследването и осъждането да бъде извършено по правилата, т.е. съгласно международните и конституционните стандарти.

Нормалният и по-ефективен начин за аргументирано искане на увеличение на капиталовите разходи е предоставяне на конкретни планове за поисканите пари. Такива няма, или поне не публично. Още повече че от години се говори как ще се извърши анализ на състоянието и необходимостта от ремонти и инвестиции в съдебната система. Подобен анализ трябваше да е готов още преди три години. Говори се, че има работна група, която е натоварена с тази задача, но не се знае на какъв етап е работата ѝ. На този фон е несериозно да се иска двойно увеличение на парите за инвестиции и да се вярва, че ще бъдат одобрени.

За пореден път при прегледа на данните на АЗ прави впечатление високият относителен дял на свободните работни места в страната, които предлагат минимално заплащане (29,3%). Ако наложим границата не на 460 лв., а на очакваното ниво от 1 януари 2018 г. (510 лв.), този дял скача до цели 42%. Най-просто казано, това е делът на свободните работни места в бюрата по труда, които могат да бъдат повлияни от планираното вдигане на минималното заплащане.

Само една община – община Созопол – е наложила максималния допустим размер на таксиметровия превоз от 1 000 лева. Следващите общини с най-високи ставки са големите областни центрове - столицата (850 лв.), Пловдив (750 лв.), Варна (690 лв.) и Бургас (660 лв.). В челната десятка присъстват и още две морски общини от Бургаска област – Поморие и Приморско с данъчни ставки от по 600 лв.

Дебатът около данъчните убежища обаче не бива да се върти само около въпроса как да бъдат преследвани. Изглежда и европейската администрация, и националните правителства са съгласни, че те са вредни, и проблемът е точно как те да бъдат санкционирани; разговорът, който би следвало да се води е обаче дали те трябва да бъдат преследвани изобщо.