Макроикономически в момента няма обяснение защо държавния бюджет трябва да е на дефицит, в т.ч. да се залага такъв в средносрочната фискална рамка. Самото планиране на дефицит също не означава, че трябва насила да профукаме излишъка в края на година. Предстои обаче да видим дали покрай внасянето на Бюджет 2018, няма да се появи поредната изненада в разходите за тази година.
"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544
Бюджет на съдебната власт за 2018 г. – какво да очакваме в следващите 3 седмици
Бюджетът на съдебната власт е един от малкото въпроси, по които предишният състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) успяваше да е почти на едно мнение. Междувременно разминаванията с възгледите на Министерството на финансите (МФ) са значителни и по време на бюджетната процедура разликите между поискания от ВСС бюджет и предложения от МФ надминават 25 млн. лв., като най-голям разрив се наблюдава през 2014 г., когато разликата надвишава 100 млн. лв.
Гюрултията за нови самолети или политиката като предизборна кампания
Въпреки всички обективни причини за придобиване на нови самолети, купищата стратегически документи, инвестиционни планове и друга бумащина, както и всички ведомствени, междуведомствени и експертни групи, които се занимават с темата поне от шест години, продължаваме да гледаме как политиците се замерят с обвинения и сменят позицията си на 180 градуса без оглед на вече взети, „стратегически” решения. Уважаеми политици, предизборните кампании приключиха и избирателите гласуваха за своите избраници. Време е да си свършите работата, за която са ви избрали. Вместо това с действията си пораждате сериозни съмнения за външен натиск, търгуване с влияние и корупция, докато държавата продължава да плаща комисионни, консултации, високи разходи за поддръжка на стари самолети и прочие излишни харчове.
Управляващи и част от опозицията в антиреформистко съдебно единомислие
ГЕРБ, Обединени патриоти и ДПС за втори път през 2017 г. инициират промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ). От мотивите към законопроекта е видно, че искат да представят това за реформистка градивна политика в сферата правосъдие. Предложените текстове, обаче, влизат в противоречие с принципа за независимост на съдебната власт. Промените в Конституцията през 2015 г. и последвалите „довършителни работи” по съдебната реформа от пролетта и лятото на 2016 г. застъпиха идеята за засилено съдийско самоуправление с цел утвърждаване независимостта на съда и гарантиране статута на редовия магистрат. А независимите магистрати биват неподатливи на корупционните практики, а поради това и политически неудобни.
Напразните препоръки като хронология на отказа от смислени реформи
Смисълът България да получава препоръки от утвърдените международни институции в областта на правосъдието е в това в обозрим исторически момент българските съд и прокуратура да отговарят на стандартите на западните демокрации. Оттам правоохранителните и правораздавателните институции се очаква да дават толкова сигурност, колкото имат гражданите на страните от Стария свят. Реципрочно сигурността за човека се трансформира в спокойствие и предвидимост за инициативите му, тоест добри условия за живот и добра среда за предприемачество.
Механизъм за минималната заплата няма, страстите водят дебата
Бюджет 2018 чука на вратата, а ясен механизъм за определяне на размера на минималната работна заплата все още няма. Проблемът с увеличаването на МРЗ на сляпо касае реални хора – както тези, които ще получат увеличение на трудовите си доходи, така и тези, които ще изгубят работата си или няма да може да започнат такава заради новата минимална летва.