Въпросът е дали зад тези предложения за по-ниски данъци прозира някаква недоизказана лява идея за по-високи данъци. Почти сигурно – да. Мотивът на кампанията е, че трябва да има „преразпределение на данъчната тежест в България“. Риториката на кампанията изобилства от подмятания (ще ги представим разговорно) за това, че „преките данъци са твърде ниски за ЕС“, „компаниите и шефовете плащат твърде малко“ и „прогресивното облагане е опция да се покрие дупката в бюджета от реформата“.
"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544
Акцент
Всички искат по-ниски данъци
Отпадането от училище в България – все по-сериозен проблем
Началото на учебната година дава повод да обърнем внимание на един от важните проблеми на образователната система – отпадането от училище, който доскоро оставаше по-скоро извън фокуса на публичния дебат върху политиката в сектора. Тук ще разгледаме няколко аспекта на проблема – териториалните му особености по области и общини, разпределението му в различните степени на училищното образование и възможните причини за него. ИПИ започва мащабен проект срещу незаконната търговия
Институтът за пазарна икономика започва нов 2-годишен проект с фокус върху незаконната търговия с тютюневи изделия у нас.
Движещата сила зад икономическия растеж отдавна не е потреблението на домакинствата
През изминалата седмица група организации и партии с ляв профил обвиниха данъчната система в България за несправедлива и предложиха мерки за преодоляване на този „недостатък”. Основното притеснение на инициаторите на кампанията е, че социалните и здравните осигуровки, както и ДДС, имат регресивен характер, тъй като оказват по-висока тежест върху домакинствата с по-ниски доходи. Същевременно, според тях, това възпира основния двигател на икономическия растеж в България – потреблението на домакинствата. Решението им е да се въведе необлагаем минимум за данъка върху доходите на физическите лица и диференцирана ставка на ДДС за някои групи стоки.
Съдебната синекура – банка кадри за удобна номенклатура
През изминалата седмица при изтичане на своя мандат Висшият съдебен съвет (ВСС) произведе поредните две лишени от мотиви решения. Първото, за избор на председател на Върховния административен съд (ВАС), не беше успешно мотивирано, тъй като отдавна бе ясно, че се действа по политическа заповед на политико-олигархичните кръгове. Така призваните по конституция и закон да бранят съдебната независимост като висша ценност за пореден път доказаха, че са оплетени в зависимости лица и са негодни да изпълняват висши длъжности в държавата. Негоден е и самият модел на функциониране на ВСС (детайли виж тук). Но пък негодните се доказаха като твърдо мнозинство. Ако се съди от гласуването за председател на ВАС, малцинството във ВСС, отстояващо принципни позиции, бе сведено до Лозан Панов, Калин Калпакчиев, Галина Карагьозова, Юлия Ковачева и Соня Найденова (5 от 25).