През седмицата Висшият съдебен съвет (ВСС) разводни и заглуши в едно заседание два важни въпроса относно съдебната власт.

Сред популярните истории в медиите тази седмица бяха новите данни на Евростат за дяла на хората, които живеят в материални лишения, част от по-мащабното изследване на доходите и условията на живот (SILC). Повечето от публикациите по темата обаче бяха доста повърхностни, или откровено погрешни, вероятно в търсене на сензация или в следствие на неразбиране на методологията на изследването. По тази причина си струва да се направи малко по-подробно обяснение на публикуваните данни и истинското им значение

Тази седмица видяхме как една държавна институция си е поръчала на друга държавна институция да наложи идеята, че държавата трябва да харчи повече пари. Не че това е изненада, предвид изконната склонност на държавата (и администрацията) да се разширява и да се поставя в „уникалната” ситуация на двигател на растежа и добруването на гражданите и бизнеса.

Макар бедността в страната да не е статична, около 10% от населението е в трайна бедност и не показва възможност да се изкачи по стълбицата на доходите. Повишаването на минималната работна заплата няма ефект върху структурата на бюджета на домакинствата на тези лица, поради простата причина, че огромна част от тях са трайно изключени от пазара на труда.

Броят на учащите в професионални училища намалява по-бързо от броя ученици в общообразователните училища, като тази тенденция е особено притеснителна за състоянието на индустрията, където липсата на кадри затруднява и по-нататъшната експанзия на този сектор, който расте последните години.