Прави впечатление фактът, че за разлика от предходни години, създаването на работни места в северната и южната част на страната е много по-равномерно. В унисон с данните за по-бързо от очакваното нарастване на брутния вътрешен продукт през 2015 г., перспективите за заетостта в началото на 2016 г. също са положителни.

Явно българската държава съвсем съзнателно избира да не предоставя достъп до пълните актуални текстове на законодателството. Ако се опитаме да потърсим отговор на въпроса защо, ще стигнем до тривиални обяснения – частните доставчици на правно-информационни услуги лобират ситуацията да се запази, за да защитят бизнеса си, или пък просто държавата нехае.

Създаването на нова заетост през 2015 г. е със широка секторна база и обхваща не само по-голямата част от промишлеността, но и редица услуги. Това показва едно убедително възстановяване на пазара на труда, което, ако продължи и през тази година, дава всички шансове 2016 г. да се превърне в годината, в която заетостта най-накрая ще преодолее последствията от кризата и ще достигне предкризисните си нива.

Липсата на реални резултати в борбата с корупцията въпреки провеждането на активни мероприятия е още един сериозен повод да бъде задълбочена реформата на прокуратурата и да бъдат преразгледани нейните функции, йерархични зависимости и процесуални инструменти.

Идеята за всеобщ основен доход (ВОД) предполага, че всеки член на дадена юрисдикция получава определена сума пари от държавата (правителството), само поради качеството си на такъв член, без други условия и независимо от доходите си от други източници. Това движение у нас има силен утопичен заряд, въвежда известен ценз и предлага немалка доза правителствено насилие за осъществяване на идеята чрез събиране на по-високи данъци и преразпределение.