Начинът, по който новината беше посрещната в обществото, навежда на мисълта, че в страната няма пълно разбиране за ролята на ОЛП в условията на валутен борд, в какъвто се намира България от средата на 1997 г. насам. Донякъде куриозно, основното объркване често произтича не от икономическо незнание, а напротив – от базова икономическа подготовка и разбиране за това как работи монетарната политика и какво е мястото на основния лихвен процент в нея.

Индексът за икономическа свобода на фондация „Херитидж” и Уолстрийт Джърнъл за 2016 г. показва, че през 2014 г. икономическата свобода в България се е понижила, като общата оценка спада от 66,8 на 65,9 точки (последните данни в изследването са от 2014 г.). Оценката поставя страната отново в категорията „сравнително свободни”.

Преобладаващата част от злоупотребите в последните 15 години са следствие от универсалното значение на решенията на медицинската експертиза по отношение придобиването на определени привилегии. Ако реформата удържи първоначалния си курс, този проблем до голяма степен би трябвало да бъде решен.

Важно е в кратки срокове Народното събрание и Висшият съдебен съвет да изпълнят препоръките на ЕК за основна ревизия на политиката по назначаване, повишаване и налагане на дисциплинарни мерки. И двата органа сами изразиха пред обществото намерение да изпълнят препоръките, което е положителен знак и показва, че критиките са били възприети и осмислени.