В разгара на дебатите за бюджета на съдебната власт наблюдаваме сценарий, който се повтаря от около 10 години насам. ВСС иска с около 80-100 млн. повече от това, което е похарчено през предходната година, а министерството на финансите предлага същото като предходната година с леко увеличение. Този сценарий ежегодно е съпроводен с много емоции, словесни престрелки и дори „заплахи”, но досега не е довел до реално оптимизиране на дейностите и разходите за съдебна власт.

Държавата за трета поредна година смята да изхарчи точно 73 млн. лв. от държавния бюджет за активна политика на пазара на труда. Подобно на намеренията отпреди година и тази година се говори за квалификацията и преквалификация, професионално ориентиране и насърчаване. Да, обаче продължават да се изпълняват основно програми за субсидирана заетост, които не влияят на реалната дългосрочна заетост – когато свърши програмата, свършва и заетостта.

България е в дъното на европейската класация по дял на безработните от първото тримесечие на 2015 г., които са успели да си намерят работа през 2-рото тримесечие. Гърция е единствената страна, в която, сравнено с България, по-малка част от безработните през първото тримесечие са намерили работа през второто тримесечие;

Всички обвиняват комисията – политици, работодатели, домакинства, но нейната работа зависи в голяма степен именно от политиците. КЕВР е ограничена както от приетите закони, включително „задълженията към обществото”, така и от политическия натиск, така и от инструментите, с които може да борави. Ако от нея се иска добра работа, следва да ѝ се дадат адекватните за нея инструменти.

Както и се очакваше, веднага след местните избори беше публикуван проектобюджетът за следващата година, изготвен от Министерството на финансите. Проектът, освен че актуализира тихомълком бюджета за 2015 г. в посока по-голям дефицит, почива на няколко изключително оптимистични допускания и подценява редица рискове, които биха могли да се материализират следващата година.

Детските надбавки ще останат най-голямата както по размер, така и по брой на бенефициентите програма за социално подпомагане. С планираното увеличение на доходния критерий до 400 лева на лице от домакинството нейният обхват ще се увеличи още повече. Нещо повече – ще останат и най-ниско ефективната от гледна точка на целенасочеността на средствата програма, администрирана от АСП.

С предложената сега актуализация дефицитът ще стане над 3%, което нарушава българските правила, а и рискува да наруши европейските. Казано с други думи, плановете винаги са за консолидация, но текущо тя не се случва. Така, ако някой вярва на средносрочната рамка, то има поводи за спокойствие, но ако се гледа текущо бюджетът, данните показват сериозни наклонности към харчове и неспазване на фискалните рамки.

Редовна практика на управляващите е да слагат каруцата пред коня. В понеделник Министерството на финансите публикува проект на държавния бюджет за 2016 г. и Средносрочна бюджетна прогноза за 2016-2018 г. Последната включва и консолидирана фискална рамка, т.е. колко общо ще събере държавата под формата на приходи в държавния бюджет, бюджетите на НОИ, НЗОК и общините, и колко ще изхарчи. Добре, но като не са приети данъчните закони и като липсват бюджетите на НОИ и НЗОК, как се изготвя обща прогноза за консолидирания бюджет?

Разминаванията между ВСС, Парламента и правителството на тема бюджет на съдебната система не са от скоро. Фактите показват, че има нещо сбъркано в исканията за повече пари от съдебната система. Още повече – без ясен график за реформи, които да повишат реално заплащането на магистратите и да орежат ненужните структури. Затова - бързи реформи, веднага.