"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Автор: Петър Ганев / 29.08.2014

Вече повече от година родната администрация прави всичко възможно да обърне света наопаки и да докаже, че оскъпяването на труда всъщност води до повече труд. Теза, която е в противоречие с всякаква здрава логика. България на практика е уникална с прилагането на т. нар. минимални осигурителни доходи, които рушат основното правило на пазара на труда и в осигуряването – осигуряваш се на толкова, колкото получаваш. През последните години сме провели множество срещи с международни експерти по икономически теми, повечето с неизменен фокус върху пазара на труда, и едва ли има по-забавен момент от описанието на системата на минималните доходи пред чужденец с икономическо образование. В първите минути объркването и неразбирането е тотално.

Новата ОСП – поглед към решенията на други страни-членки (част ІІ)

Николай Вълканов / 29.08.2014
След като в предишния брой на бюлетина писахме за Литва, Финландия, Германия, Обединеното кралство и Франция, продължаваме с краткото представяне на решенията за прилагането на новата ОСП на останалите държави-членки, за които разполагаме с информация - Полша, Белгия, Португалия.

По-високи осигуровки ще пълнят каците без дъно

Калоян Стайков / 29.08.2014
Изглежда популизмът не е присъщ единствено на правителствата с парламент, след като настоящото служебно правителство заговори за увеличаване на вноски за социално и здравно осигуряване. Чисто хипотетично, дори и да има необходимост от подобни действия, те трябва да са в резултат на задълбочен анализ на двете системи, който да остойности явните и скритите дефицити, да открои причините за тях и да предложи съответните мерки, които да адресират точно тези причини, както и да оценят очакваните ефекти от предложените мерки. Предвид тежкото състояние и на двете системи, едва ли подобен анализ може да бъде направен в рамките на двумесечния мандат на служебното правителство, което прави всякакви предложения за промяна на осигурителните вноски политически, а не експертни.

Трупаме дефицити, а после се чудим защо теглим дългове*

Петър Ганев / 29.08.2014
Настоящата година е шестата поредна с бюджетен дефицит. Годината е турбулентна, сменя се властта, което в родните условия означава, че бюджетът пак е леко изпуснат и дупката е по-голяма от планираното. Средносрочната фискална рамка залага дефицит и за следващите три години, при това без да отчита негативните развития през последните месеци. Казано с други думи, ако не променим нещо във фискалната си политика, страната ни е изправена пред едно цяло десетилетие на неизменни дефицити, което прави невъзможно поставянето ни в какъвто и да е списък на финансово отговорни страни. На фона на тези фискални реалности е направо неразбираемо как темата за новите дългове продължава да изненадва обществото.