С постановление на Министерски съвет минималната работна заплата (МРЗ) в България се повиши с 30 лв. от 1 септември 2011 година. Сега брутният доход на най-нископлатените работници вече не може да пада под 270 лв. на месец. Разбира се, основната цел на синдикати и управляващи е повишаването на доходите на нискоквалифицираните работници и доста хора приемат идеята за примамлива. В действителност обаче, както много пъти сме писали (виж тук, тук и тук), поставянето на административен минимум на заплащането на труда оставя много хора извън пазара на труда и колкото по-високо е нивото на МРЗ, толкова повече хора засяга.
"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544
Претоплени идеи няма да решат дълговата криза в ЕС
Много се изговори за възможните решения на дълговата криза в ЕС, но вероятно едно от най-спорните предложения остава създаването на евро облигации. Дори и самото им име е объркващо, защото такива вече съществуват и представляват всякакви облигации, емитирани в определена страна (възможно да е различна от страната на емитента) във валута, различна от местната за тази страна. За да избегнем объркване, нека наречем предложенията за решаването на дълговата криза европейски облигации.
“Как да увеличим ръста на икономиката” – учебно помагало за начинаещи *
Знаехте ли, че в Дания 30% от най-бедните данъкоплатци плащат 14,1% от всички данъци, a най-богатите данъкоплатци плащат 46,7%, докато в САЩ 30% от най-бедните данъкоплатци плащат само 6,1% от всички данъци, докато най-богатите 30% плащат oгромните 63,3%? Учудващото е не че най-богатите плащат по-голямата част от данъците, а че САЩ има системата с почти най-бързо растящ прогресивен данък в света, докато системите нa Скандинавските страни са с най-слабо растящ прогресивен данък, противно на общото мнение.
Време е Европа да съкрати разходите си
Рязкото увеличаване на разходите на европейските правителства като процент от БВП от 2007 г. насам предизвика бързо нарастване на годишните дефицити и публичния дълг в много от тях. Повишаването на преразпределителната роля на държавите в ЕС бе продиктувано както от циклични фактори като свиването на БВП и повишаването на разходите за социална защита в следствие на световната финансова криза, така и от структурни фактори като закъснелите пенсионни реформи и раздуването на държавната администрация в някои страни.
Ще фалират ли гръцките банки у нас? – Не.
В началото на финансовата криза от 2008 г. се очакваше страните от Източна Европа, включително България, да фалират и да повлекат икономиките в ЕС след себе си заради фиксирани валутни курсове или заради големи дефицити по текущата сметка, или по някоя друга причина. След започването на дълговата криза в Гърция се очакваше България да изпита силни негативни ефекти заради силните външнотърговски отношения между двете страни или заради това, че около 30% от банковия пазар у нас се държи от гръцки собственици. В общи линии каквото и да се случи, България се очаква да фалира, но в последните три години това все не става.
Ново в Икономическата библиотека (29 август – 02 септември 2011)
Ново в библиотеката