"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

В началото на тази седмица бе представен четвъртият поред „Доклад за Президента на Република България”, който е посветен на световната финансово-икономическа криза и България. Основната част от авторите на доклада са експерти от БАН, които предлагат своята визия за адекватна политика за излизане от кризата. В някои посоки са успели, но има доста шокиращи предложения, които заслужават внимание. Спираме се най-вече върху тях, за да помогнем да се отрият недомислиците в този иначе приличен документ.

Една от мерките на правителството срещу кризата, представени тази седмица, е намаление на администрацията с 15% във всички държавни структури. Нека помислим за едно от най-големите министерства – това на вътрешните работи – и скорошното изказване на новия министър, че съкращения на полицаи няма да има.

Още в първите дни от управлението си новото правителство предприе няколко много важни стъпки – застана твърдо за валутният борд, отправи поглед към въвеждането на еврото, ограничи разходите и обяви намеренията си сериозно да подобри бизнес средата. Наред с всичко това обаче, се нареждат и политиките за осигуряване на заетост, който поне до момента не звучат много обнадеждаващо.

Мисията на Българската академия на науките е да „участва в развитието на световната наука и да съдейства за умножаване на духовните и материалните ценности на нацията”. Най-пресният пример, за това как БАН се стреми да изпълнява мисията си, е излезлият в началото на седмицата доклад за Президента на Република България, озаглавен „Световната финансово-икономическа криза и България”.

С резултат от 6,74[1] точки (при максимум 10) България се нарежда на 76то място в класацията и запазва позицията си от миналата година - резултатът ни се подобрява с 0,07 точки. Непосредствено преди нас се нареждат Полша, Румъния и Барбадос, докато зад гърба си оставяме страни като Египет, Сърбия и Турция. Резултатът на България е над средния за Индекса, като ръстът на икономическата ни свобода изпреварва този в глобален мащаб.

Радваме се да съобщим, че изследването „България в международните класации: 70 мерки за повишаване на благосъстоянието в България" вече е изпратено до всички народни представители и министри.

Видео от Центъра за свобода и просперитет, представящо изследване, което показва, че прекомерните правителствени харчове не са характерни само за САЩ, а и за много други страни, където харчовете дори надвишават половината от икономическия продукт. Продължителност: 6:20 мин.

Мерките на правителството срещу кризата са като цяло полезни и адекватни на ситуацията. Но за жалост има и два проблема – сред добрите идеи се прокарват и някои много вредни, а и като цяло обществената подкрепа към правителството им позволява да са още по-смели, възможност, която ако не се използва сега, ще остане неоползотворена.

През седмицата БНБ публикува данните за платежния баланс от месец януари до юли 2009 г. Те показват, че за периода януари – юли 2009 г. текущата и капиталовата сметка има дефицит в размер на 2 134.7 млн. евро (6.3% от БВП ), при дефицит от 4 619 млн. евро (13.5% от БВП) за януари – юли 2008 г.

Правителството планира да разгледа евентуални предложения за увеличаване на минималните осигурителни прагове за някои професии. Основната цел с въвеждането минималните осигурителни прагове през 2003 г. според публичните органи, бе да се повиши събираемостта на вноските за социално осигуряване от НОИ и по този начин да се увеличат приходите за държавната пенсионна система. В действителност, минималните осигурителни прагове играят ролята на минимални заплати в отделните сектори на икономиката.

Мислите ли, че данъците ви трябва да се използват, за да се помогне на хора, които искат да отворят публичен дом и незаконно да вкарват в САЩ непълнолетни момичета за “секс работнички”? Както може би сте видели по телевизията в последните няколко дни, финансираната от данъкоплатците Асоциация на обществените организации за реформа сега (АООРС) правеше точно това.

Прегледът на степента на регулиране на адвокатите и нотариусите в България потвърждава изводите от първата част на изследването (архитекти, инженери, одитори и фармацевти). Съществуването на ограничения да станеш нотариус/адвокат, както и редица задължителни правила на работа защитават професиите от конкуренция, което по никакъв начин не гарантира достъпа и качеството на услугите им. Нещо повече, емпиричният анализ ясно показва, че повечето ограничения не гарантират по-добри услуги, но със сигурност водят по-високи цени.

"Свободният пазар наказва безотговорността. Правителството я възнаграждава."