"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Наскоро излезе статистика от Евростат, в която се сравняват страните-членки според минималната заплата в номинален размер. България се нарежда на последно място по този показател (виж графика 1), което често се използва от синдикалните лидери като аргумент в подкрепа на искането за увеличаване на минималната заплата в страната. Според проектобюджет 2009 г. се предвижда тя да се увеличи до 240 лв. (от 220 лв.).

Защо, мислите, фондовите и стоковите пазари демонстрират рекордна волатилност? До голяма степен, защото държавните служители, както в Съединените щати, така и на други места, нарушават способността на пазарите да изчислят какви цени ще доведат предлагането и търсенето до баланс.

На 12 ноември 2008 г. в Европейския парламент беше представена книгата „Как да го направим: Уроци от успешни либерални реформи в Централна и Източна Европа”. Тя е под общата редакция на Ремигиус Шимашиус и Улрих Нийман, а е подготвена от представители на пет европейски неправителствени организации – Литовски институт за свободен пазар, Фондация „Фридрих Хайек” – Словакия, Естонски институт за свободно общество, Либерален институт – Чешка република и Институт за пазарна икономика – България.

Според данни от Агенцията за икономически анализи и прогнози (АИАП) , делът на контролираните цени в икономиката се е понижил от 21,3% за 2006 г. до 17,4% за 2007 година (за сравнение през 1991 и 1992 този показател е 14%, съответно 13,4%, а през 1996 година, 52,4%). Въпросите в случая са два – това много или малко е и дали тук се включват всички цени, върху които под една или друга форма държавата пряко оказва влияние (ако говорим за непряко влияние, то тогава би трябвало да включим всички цени).

В началото на тази седмица пред Министерския съвет се проведе протест срещу дискриминационната политика, която държавата води към хората с увреждания. Протестиращите отправиха исканията си, които покриват финансовите, моралните и организационните им проблеми.