"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Спортните бази в България са в окаяно състояние. Нямаме нито една модерна зала – било то мултифункционална или не. Разполагаме всичко на всичко с един сносен стадион. Общо взето, не е ясно как въобще развиваме някакъв професионален спорт. А какво да кажем за аматьорския спорт? Необходимо ли е въобще да коментираме състоянието на кварталните игрища? Нещата са повече от трагични.

Тази седмица излязоха тревожни сигнали за развитието на българския туристически сектор. Хотелиерите на морето се опасяват от слаб сезон, оттегляне на цели групи туристи и невъзможност да запълнят легловата си база. Разходите на хотелиерите са се увеличили с 10-12% заради покачването на горивата и режийните, a засилената конкуренция не им позволява да вдигнат цените на продуктите. Заради обезценяването на британската лира спрямо еврото туристическите услуги за британските туристи автоматично са се увеличили с 18%.

“Новият лейбъризъм” е наименование, което датира от конференция на Лейбъристката партия от 1994 г. и ознаменува началото на вътрешнопартийната промяна, търсеща представителство във властта след безпрецедентния период на господство на Консерваторската партия в рамките на 5 мандата. Стратегът Питър Менделсон издърпва дуото Тони Блеър-Гордън Браун от дълбоките партийни редици като оръжие за скъсване с миналото на партията, някога създадена от синдикатите.

В понеделник се проведе конференция за избирателната система между важните политически субекти в страната по инициатива на президента. Изказаха се мнения за и против смяна на статуквото в сегашния избирателен закон и по-конкретно – въвеждане на някакъв мажоритарен или преференциален елемент в избора на народни представители. Интересно дали участниците в конференцията предварително са се били запознали с един позабравен фейлетон на Алеко Константинов, който представя примерен избирателен закон в контекста на българската политическата система в края на 19-ти век.

... За ефективните производители няма да е нужно насърчението и преференциалното третиране от страна на държавата. Държава също така не трябва да определя какво количество от какъв продукт да се произвежда и да отпуска пари под формата на субсидии, помощи или нисколихвени кредити на някои производители, за да се достигне определения обем, а в същото време останалите производители – конкуренти да си плащат пазарната цена за кредит.

Наблюдаваният рaстеж на изследователските организации, занимаващи се с обществена политика, или така наречените мозъчни тръстове, през последните няколко десетилетия е експлозивен. Подобен тип организации са нараснали не само на брой, но са разширили обхвата на своята дейност както и своето влияние при определянето на обществената политика. Въпреки това експанзивно разрастване, през последните десет години се наблюдава спад в нивото на ново регистрираните мозъчни тръстове.