"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Общежитията в България се характеризират с остарели сгради, остра техническа и технологична нужда, окаяно състояние на студентските столове. За да се справят с тези проблеми, доста университети по света се обръщат към частния сектор.

По-рано тази седмица Министерски съвет обяви законодателните си плановете за първото полугодие. Разбира се, въпросът, който интересува всички е дали нещо ще се промени към по-добро, т.е. дали правителството има желанието да извърши някоя от дългоочакваните реформи.

Всеизвестен факт е, че производителността на България изостава спрямо останалите страни от Европейския съюз. Това не е добър знак за икономиката. Производителността най-общо представлява съотношение между брутната добавена стойност и броя на заетите лица. В дългосрочен аспект, фактор, който определя брутната добавена стойност, не е по-ниското заплащане на труда, а прилагането на технологии и оборудване, които допринасят за понижаване на себестойността ...

Министърът на регионалното развитие обяви, че е изпратил писма до министър-председателя и министъра на икономиката с предложение двете държавни компании – „Автомагистрали” и „Техноекспортстрой” да не се продават от това правителство. Изявлението му е въпреки факта, че Министерски съвет през 2007 година взе решение те да бъдат извадени от забранителния списък за приватизация.

Във връзка с протестите на млекопроизводителите в страната, ИПИ предлага на вашето внимание специален тест за оценка на вашата позиция по този жизнено важен за страната проблем.

През седмицата Българската агенция за инвестиции оповести предварителни данни за преките чуждестранни инвестиции в страната през 2007 г. Според разчетите на БАИ те са достигнали около 5.5 млрд. евро, което означава повишение с около 20% спрямо 2006 г. Това е добро постижение, което показва наличието на достатъчно доверие в българската икономика да се генерират печалби, компенсиращи риска.

България е поставена пред проблема на безпрецедентно застаряване на населението. През 2050 г. делът на населението в надтрудоспособна възраст (на 65 г. и повече години) ще бъде близо 61% от населението в трудоспособна възраст (между 15 и 64 г.) според демографски проекции на Евростат. В момента това съотношение е около 25%. Това на практика означава, че здравеопазването, базирано на разходопокривен принцип и солидарност между поколенията, не може да осигури адекватно финансиране и развитие на здравната система в дългосрочен план.