"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

За нещастие, но което в крайна сметка е закономерно, България все повече гравитира към европейския континентален модел на съжителство на отношенията работници – синдикати – държава. Не че във Великобритания или САЩ стачки и протести въобще няма, но там, за разлика от Германия, Франция, а напоследък и България, те не са ежедневие, а по-скоро изключение.

През седмицата бяха оповестени предварителните данни за платежния баланс през месец декември и съответно през 2006 г. Разбира се, наличните в момента данни биха могли да се различават в известна степен от окончателните, но все пак те представляват източник на информация за състоянието на българската икономика, който не би трябвало да се пренебрегва.

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) в периода ноември 2006 г. – януари 2007 г. проведе изследване на тема “Социално-икономически анализ на проектите на “Дънди Прешъс Металс” за добив на ценни метали в България”.

През последните две седмици, ако не ме лъже паметта, имаше поне три обсъждания на политиката в областта на здравеопазването. От края на април миналата година на страницата на министерството на здравето виси поредната проекто-стратегия. Между Коледа и Нова година политическото бюро на коалицията заяви, че дава зелена улица на „баланса на социални и либерални измерения в здравеопазването”.

В България има сравнително малка група в обществото, която винаги е смятана за виновна, когато има големи проблеми в държавата. Тази група винаги е наказвана да плаща повече под формата на всякакви данъци, а държавата упорито й пречи да произвежда. Става дума за данъкоплатците – тези, които създават работни места (работодатели), и тези, които работят (работници).

В момента се събират предложения за “най-наложителните изменения в социално-икономическата политика и бизнес среда през 2007 г., които трябва да намерят отражение в законодателството и в подготвяната макрорамка за 2008 година”.

Тази седмица в България беше представено 13-то издание на Индекса за икономическата свобода на американската фондация „Херитидж” и „Уолстрийт Джърнъл”. На пръв поглед резултатите за България са добри, но по-сериозното вглеждане в данните дава повод за сериозни притеснения. За 9 от 10-те икономически свободи България получава оценки, близки или дори малко по-високи от средното равнище за света. Едва ли точно това сравнение може да ни даде някакъв повод за гордост, но поне ни показва, че имаме нужната база, върху която да стъпим и да продължим да подобряваме резултата си.