Светла Костадинова /
16.12.2006
Преди да коментираме самите препоръки считаме, че е добре накратко да поясним какво представлява съветът. Той е създаден през 2003 година със специален закон , за да даде възможност на представителите на гражданското общество да участват в обществения и икономически живот на страната. Съветът по закон се състои от председател и 36 члена, разпределени в 3 групи – на признатите от Кодекса на труда организации на работодателите, на работниците и служителите и на други организации, посочени в закона. Бюджетът на Съвета е част от този на Народното събрание. За съжаление той не е достъпен и не можем да кажем какви са разходите, как те се променят във времето и дали дейността е ефективна. На страницата на Съвета няма отчет за дейността, няма план за бъдещата работа, няма анализи, които трябва да бъдат основната дейност според закона. При липсата на каквато и да е прозрачност не е ясно как членовете на Съвета очакват техните препоръки да бъдат възприети сериозно. Друг интересен факт, разглеждайки страницата, са становищата, изготвяни по собствена инициатива или по искане на Президента. Те са за различни отрасли, но като обобщение можем да кажем, че в тях се препоръчва: създаване на постоянна комисия по туризма към Народното събрание, специално Министерство на туризма, Национален съвет по туризма към Министерски съвет, увеличаване на отпуснатите от бюджета средства за професионално образование, въвеждане на специални данъчни и други стимули за развитието на туризма, финансиране на национална реклама в сферата на туризма, преференциални кредити за студенти и много други. Предлага са написването на редица стратегии, планове и изграждане на системи. Всичко това преведено на разбираем език означава искания за преференции за отделни отрасли, харчене на бюджетни средства и създаване на допълнителни структури. Като заключение от прегледа на дейността на Съвета бихме казали, че е добре, че той има предимно консултативен характер и дано средствата, отделяни за него годишно, не са значителни. Ако сме по-крайни – не виждаме смисъл от съществуването на такъв съвет доколкото гражданското общество вече има позиции по много от проблемните въпроси. И не приемаме обяснението, че подобни съвети има в цяла Европа, защото както самият Съвет препоръчва тази седмица : “да не се допуска изпълнението на изискванията на ЕС да увеличава административните трудности пред българските фирми”. В случая Съветът харчи пари и прави предложения, които по-скоро биха затруднили фирмите доколкото нито една нова стратегия или нова административна структура не е съществувала без налагането на нови регулации под различна форма.