"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

В доклада си “1989 - 2004: 15 години преход” (представен на последния симпозиум на Центъра за изследвания на посткомунистическите икономики в Блед) нашите колеги от Чехия Владимир Бена ш ек и Алена Земплинерова изглежда допускат, че отговорът на въпроса е “да”. “Въпреки огромните разходи по операцията - заключават те, - стълкновенията на пазарния икономически сектор с йерархичните системи на управление и забавените срокове на съпътстващите реформи…, икономиката показва своята… жизненост през прехода и в дългосрочен план постепенно върви по пътя на подобряване благоденствието в страните в преход”. Допускайки неизбежните различия между страните, това вероятно е така.

Не зависимо дали главен поркурор е човекът, който сега е на тази длъжност или някой друг, неговите или нейните идеи трябва да се разглеждат с особено внимание.

През седмицата една от застрахователните компании предложи спешното приемане на нов Кодекс за застраховането, като се наблегна на частта, отнасяща се до задължителната застраховка “Гражданска отговорност за моторни превозни средства”. Смисълът на предложението е да се премахне сега съществуващата неформална минимална премия по тази застраховка, като се премине към пазарно определяне на премиите според индивидуалния риск за всеки водач.

Не е съвсем ясно какво се разбира под “организирана престъпност” в българските изследвания на общественото мнение и в речника на медии и политици. Ще се опитам да дам своето определение или елементи на определение.

Ръководителят на мисията на МВФ за България Ханс Фликеншийлд вече отправи първите си забележки към българската икономика. Една от тях, както се и очакваше, беше във връзка с дефицита по текущата сметка, който достигна 10,03 % от БВП на годишна база към края на месец юни (спрямо периода юни 2004-юни 2005 г.), като най-голямо влияние върху него оказва търговският дефицит (15,38 % от БВП за същия период). Ответната реакция, която се очаква от МВФ, е налагане на рестрикции – най-вече в банковата сфера, целящи намаляване на кредитирането, но вече беше намекнато и за рестрикции в държавните разходи и публичните инвестиции , за да не се напомпва излишно частното потребление. Сега няма да коментираме мерките, които би предприело правителството под давлението на фонда, най-малкото защото те все още не са ясни и не разполагаме с конкретни данни. Но за да се намери разрешение на даден икономически проблем, трябва да се разбере какъв е проблемът, какво го предизвиква, какви са възможните причинно-следствени връзки, които ще се задействат и какво ще бъде отражението им върху действията на икономическите субекти. Преди всичко трябва да отговорим на въпроса: търговският дефицит проблем ли е за българската икономика предвид външната и вътрешна макроикономическа конюнктура? Търговският дефицит означава, че вносът на стоки най-общо надминава износа в парично изражение, т.е. българите купуват повече чуждестранни стоки отколкото изнасят. Това, икономически погледнато, е просто факт, който може да бъде анализиран, но самият дефицит не е индикация за проблем. Още повече, че държавните граници не очертават дадена самостоятелна икономическа единица, а политическа единица. Решението на индивидите да купуват чуждестранни стоки е продиктувано от личните им субективни предпочитания и рационални аргументи, но доколкото размяната е доброволна, и двете страни печелят от нея. Българската икономика е отворена, така че няма как да говорим за “небалансираност” на икономиката – във всеки един момент пазарният процес я движи към равновесие и координационните механизми на взаимодействие между икономическите субекти я балансират. Връщайки се назад в годините, когато битува схващането в теоретичните среди, че вносът води до изтичане на богатство и следователно външната търговия е игра на нулева сума, държавите затварят границите си за свободна търговия и за движение на стоки и капитали и това води до реално обедняване на населението. Защото именно търговията засилва конкуренцията в глобално ниво, която от своя страна е двигателят на икономическия растеж. И все пак какви са опасенията на фонда? Евентуалният отговор можем да потърсим в причините, които пораждат дефицита, след като анализираме структурата на търговския баланс. Основните тенденции, които се забелязват в структурата на баланса на стоки и услуги през последните години, са следните:

Приватизацията на почти всички държавни предприятия е стратегия, която се защитава от ИПИ от години. Само по този начин всички услуги, които в момента се предоставят от тях ще бъдат качествени, достъпни и конкурентни. Само така ще е възможно и по-голямо намаление на данъците, част от които се използват за заплащане на дълговете на тези предприятия и заплатите на работещите в тях.