"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Дневният ред на последната среща на високо равнище на ЕС беше съсредоточен върху два ключови въпроса: проектодирективата за услугите и критериите на Пакта за стабилност. Подготовката за срещата на върха породи горещи дискусии относно Лисабонската стратегия и нейното бъдеще в държавите-членки на ЕС и Европейския парламент. Председателят на Европейската комисия Барозо напълно обосновано отбеляза, че перспективите за прилагането на Лисабонската стратегия зависят от проектодирективата за услугите. Срещата на върха приключи и вече е почти ясно, че перспективите за проектодирективата за услугите са мрачни, докато новоприетите промени в Пакта за стабилност, наречени изключения, ще признаят де юре финансовата нестабилност на редица държави-членки на ЕС и ще позволят на Европейската комисия да си затвори очите за тях. Независимо че след присъединяването си към Европейския съюз много от новите държави-членки заявиха стремежа си възможно най-бързо да се присъединят към Европейския валутен съюз, приемането на изключенията поражда сериозни съмнения за еврото като стабилна и надеждна валута, имайки предвид, че всяка година все повече страни не изпълняват един или редица от критериите от Маастрихт. След подписването на споразуменията за членство с България и Румъния не само Европейската комисия, но и всички държави-членки вероятно ще се сблъскат с много повече проблеми от икономически и социален характер, както и проблеми във връзка със сигурността на границите. Какъв е резервния вариант за Европейският съюз и Лисабонската стратегия, ако основополагащите принципи за единен пазар и за прозрачни и стабилни публични финанси на държавите-членки толкова лесно се променят?

Както пишем от 1998 г., публичността на поръчките и договорите, които централните власти и общините сключват за да доставка на стоки и услуги, е предварително и неотменимо условие за тяхната ефективност, за рационалното изразходване на средствата на данъкоплатците и за качеството на публичните финанси.

Ако трябва да се формулира с едно изречение онова, което мисля по въпроса за отхвърлянето на проектодоговора за конституция на ЕС на референдума във Франция и – вследствие на това – отлагането на присъединяването на България и Румъния, то мога да уверено да кажа: предполагаемият “мрачен” сценарий е всъщност много добър за България..

Тази седмица стана ясно, че правителството е поело ангажимент пред МВФ за увеличаване на данъчната оценка на недвижимите имоти. Според съобщения в пресата това увеличение ще достигне 60% и трябва да се случи до края на тази година.

Работната заплата представлява един от основните източници на доход за българите. Според изследвания на Националния статистически институт над 50% от дохода на домакинствата е от работна заплата. Това естествено показва, че работната заплата сама по себе си не е точен измерител за цялостното равнище на текущи приходи, но все пак тя е един достатъчно убедителен показател, който ни дава сравнително надеждни данни за изследване.

В предизборна обстановка е нормално партиите да представят мерките и политиката, която смятат да приложат, ако спечелят изборите. На фона на всички партии, най-силно впечатление правят обещанията на БСП, които предвиждат много дълъг и трудно изброим списък от обещания за държавни разходи в различни области. Направихме опит да оценим поне някои от тези обещания, за които има относителна яснота колко биха стрували на бюджета. Оказа че става въпрос за над 14 млрд. лева за четири години . По-конкретно ето какво показват нашите сметки: