Бъдещето на Европейския съюз: Лисабонската стратегия или лисабонска трагедия?
Дневният ред на последната среща на високо равнище на ЕС беше съсредоточен върху два ключови въпроса: проектодирективата за услугите и критериите на Пакта за стабилност. Подготовката за срещата на върха породи горещи дискусии относно Лисабонската стратегия и нейното бъдеще в държавите-членки на ЕС и Европейския парламент. Председателят на Европейската комисия Барозо напълно обосновано отбеляза, че перспективите за прилагането на Лисабонската стратегия зависят от проектодирективата за услугите. Срещата на върха приключи и вече е почти ясно, че перспективите за проектодирективата за услугите са мрачни, докато новоприетите промени в Пакта за стабилност, наречени изключения, ще признаят де юре финансовата нестабилност на редица държави-членки на ЕС и ще позволят на Европейската комисия да си затвори очите за тях. Независимо че след присъединяването си към Европейския съюз много от новите държави-членки заявиха стремежа си възможно най-бързо да се присъединят към Европейския валутен съюз, приемането на изключенията поражда сериозни съмнения за еврото като стабилна и надеждна валута, имайки предвид, че всяка година все повече страни не изпълняват един или редица от критериите от Маастрихт. След подписването на споразуменията за членство с България и Румъния не само Европейската комисия, но и всички държави-членки вероятно ще се сблъскат с много повече проблеми от икономически и социален характер, както и проблеми във връзка със сигурността на границите. Какъв е резервния вариант за Европейският съюз и Лисабонската стратегия, ако основополагащите принципи за единен пазар и за прозрачни и стабилни публични финанси на държавите-членки толкова лесно се променят?