"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

На 13 юли правителството на Латвия обяви, че възнамерява да намали данъкавърху печалбата от 15% на 12.5%. По този начин данъчната ставка ще достигненивото в Ирландия. Според вицепремиера Айнарс Слезерс и ръководителя наЛатвийската търговска асоциация Хенрик Данушевич намалението на данъка щенасърчи инвестициите и икономическото развитие. През първото тримесечиена 2004 година Латвия отбеляза икономически растеж от почти 9%, най-високиятв Европейския съюз. Според Ernst & Young правителството на Унгария планиранамаление на данъка върху печалбата от 16% на 12%. А Сърбия смята да въведекорпоративен данък от 10%.

Свободата не е средство за някаква политическа цел. Тя самата е най-важнатаполитическа цел.

На 21 т.м. Комисията по икономическа политика разгледа и одобри на първочетене закон за допълнение на закона за ограничаване на административноторегулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД),внесен от Валери Димитров и група народни представители през февруари.

През седмицата министър-председателят на България произнесе реч, в която,макар и в общ вид, се засягат бъдещите планове на настоящото правителствои въобще на НДСВ (връзкакъм изказването). Това и други подобни изяви са особено полезни за гражданите,за да се ориентират какво да очакват от правителството до края на мандатаи съответно каква политическа платформа от НДСВ предвид наближаващите избори.

“Времето има тенденция да бъде лошо в страни с централно контролираниикономики – в тази подигравка се съдържа съществена истина”.

Roger W. Ferguson Jr. and William L. Wascher, 2004, DistinguishedLecture on Economics in Government: Lessons from Past Productivity Booms,Journal of Economic Perspectives, vol. 18

На 22 юли президентът на Полша Александър Квашневски подписа Закона застопанската свобода, сега той ще бъде публикуван и ще влезе в действие.

От няколко години в България все по-често се говори за опростяване навзаимодействието на гражданите с правителството и за намаляване на разходитеза това. За целта се предприемат различни по характер инициативи, като особеновнимание – поне на думи – се обръща на идеята за електронно правителствоили както стана популярно да се пише е-правителство. За съжаление, подобнона други добри идеи, засега реализирането на този проект не се получавас желаната скорост. За да подскажем едно решение, ние потърсихме примериза успешна реформа в тази насока и открихме пример, който заслужава да сеотбележи.

За никого не бяха изненада данните от многоцелевото наблюдение на домакинстватапрез 2003 г., представени тази седмица. Фокусът на наблюдението е бедносттав България. За първи път е дефинирана линия на бедност, която да е отправнаточка за правителствената политика в тази област. При избраната от екипа(измежду 45 линии на бедност) линия на бедност от 102 лв. разходи на месец,делът на бедните в страната е 14%. При 102 лв. линия на бедност в Българияима 409 хиляди бедни домакинства, а в тях живеят 1 113 хиляди бедни лица.Според изследването рисковите групи, които са застрашени от бедност, самногочленните семейства с 3 и повече деца, самотните родители, домакинствата,в които има безработни, самотно живеещи възрастни хора. Като основни фактори,от които зависи рискът за бедност, изследователите определят образованието,икономическия статус и демографската структура на домакинствата. Всеки безработенувеличава риска за бедност на домакинството, в което живее, с 50 процента,а всеки работещ намалява риска за бедност с 33 процента.

В четвъртък, 22 юли, за броени минути правителството взе решение да похарчичетвърт милиард лева, повечето от които не са предвидени в държавния бюджет.Средствата се предоставят на: