"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Автор: Лъчезар Богданов / 20.01.2023

През седмицата изненадващо Министерство на финансите издаде еврооблигации за 1,5 млрд. евро и срок до падежа 10 години. При силен интерес от инвеститорите – поръчките са надминали 7 млрд. евро – постигната годишна доходност от 4,78% е малко по-ниска от очакваната при подготовката на емисията. България изглежда добре и на фона на други държави в региона – например Румъния и Унгария – които по-рано този месец издадоха облигации при по-висока доходност. В сравнение с емисиите на 7- и 12-годишни облигации, които правителството реализира през септември 2022 г., доходността е сходна, но трябва да се отчита, че оттогава Федералният резерв и Европейската централна банка повишиха лихвите с 1,25 процентни пункта.

Въпреки ръста на цените, потреблението на горива остава стабилно

Адриан Николов / 20.01.2023
Водещият фактор, който движеше икономическата динамика и бързия ръст на цените през изминалата година без съмнение беше поскъпването на горивата. Ръстът на цените обаче не означава непременно свиване на потреблението, както видяхме при някои групи стоки. Настоящата статия разглежда промените в потреблението на горива и опитва да установи взаимодействието му с ценовите равнища.

Таваните на цените в Унгария – урок по провал

Адриан Николов / 20.01.2023
През последната година всички европейски държави претърпяха значително повишаване на потребителските цени, движени от комбинацията от по-отпусната фискална политика, високи цени на суровините и повишена несигурност вследствие на войната в Украйна. Политиките им за борба с инфлацията обаче бяха различни – докато едни подходиха умерено и разчитаха на по-високите основни лихви и диверсификацията на пазарите на горива, други поеха към по-строги мерки чрез повече държавна намеса.

Публичните предприятия – синоним на лошо управление?

Петя Георгиева / 20.01.2023
През последните няколко седмици сме свидетели на множество сигнали за трудности в управлението на редица държавни и общински предприятия в България, за част от които вече неколкократно сме писали. Необясним е стремежът на държавната и местната власт да упорства в опитите да се справи с проблем, който всъщност се корени в отговора на въпроса „Трябва ли и защо държавата да се занимава с предоставянето на тази услуга вместо частни компании при пазарна конкуренция?“ Банкирането, разнасянето на писма, продажбата на винетки или организирането на изложения не са типичните – описани в различни икономически учебници – „публични блага“, въпреки че част от тях се смятат за традиционни, а приватизирането им – за грях.

Високото образование повишава желанието за повече деца

Зорница Славова / 20.01.2023
Изследването на НСИ „Раждаемост и репродуктивно поведение“, част от Преброяване’21, показват какви са нагласите на хората за броя на децата им. Най-много са хората, които искат да имат две деца (62%), следвано от предпочитанието за три деца (15%). Еднодетният модел на семейството е желан от 12% от лицата, а многодетният с четири и повече деца - от 2%. Около 8% не са решили, а 1% не желаят да имат деца. Разпределението не е учудващо и в голямата степен повтаря наблюденията от предходните преброявания. Данните също така потвърждават, че нагласите за многодетни семейства са по-високи при по-нискообразованите граждани и при малцинствените групи.

Карти: Двадесет общини остават без аптека

Теодор Недев / 20.01.2023
След като миналата седмица разгледахме достъпа на населението до лекари в страната, днес в поредицата „265 истории за икономика“ ви представяме други два индикатора – брой аптеки във всяка община и население на една аптека средно за общината. Източник на данните зад тях е актуалният регистър на аптеките в България от сайта на Изпълнителната агенция по лекарствата, както и базата на НСИ за средногодишното население за 2021 г.