"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Очертава се през тази зима да няма редовно правителство, а очевидно и животът на този парламент се поддържа само заради приемането на правила, които да позволят с манипулации да бъде осигурена последваща изборна победа. Темата, дала повод за разместване на политическите пластове, вече е встрани от основния дебат – действията на настоящия главен прокурор от началото на 2020 г. А по-общият проблем се повтаря и ще се повтаря докато не се променят правилата, по които упражнява пълномощията си и то в установената посока – повече яснота как се разпорежда, повече възможности за обществен контрол и понасяне на отговорност.

На фона на продължаващия ръст на потребителските цени, мерките за повишаване на доходите и покупателната способност заемат централно място в парламентарния дебат. На този етап водещо е предложението за агресивно повишаване на минималната работна заплата, която заплашва дори да увеличи инфлационния натиск. Настоящият текст разглежда измеренията на влиянието на ръста на цените върху заплатите на работещите както на регионално ниво, така и между различните икономически дейности.

Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) като основна инвестиционна програма на България претърпя няколко варианта и постоянни изменения. Преди почти година ИПИ публикува анализ на изпратения до ЕК план. След последните изменения (за основните от които писахме) България има одобрен НПВУ, който вече се изпълнява. Той е съставен от четири стълба, обединяващи различни инвестиции и реформи и в няколко последователни инфографики разглеждаме всеки от тях.

През тази седмица парламентът прие на първо четене законопроекта за удължаване на действието на трите бюджета – държавния бюджет, бюджета на ДОО и бюджета на НЗОК. Отчитайки напредването на времето и началото на последния месец на годината, вече можем със сигурност да твърдим, че ще влезем в 2023 г. без нова рамка на държавните финанси. През последните седмици се чуваха всякакви гласове и екстравагантни идеи, в т.ч. парламентът да търси механизми да задължи правителството да внесе бюджет. Към днешна дата обаче е ясно, че в следващите 1-2 седмици ще се извърви процедурата по удължителния закон и в същото време ще се правят най-различни опити за провеждане на бюджетна политика без реално гласуване на нов бюджет.

През последните седмици в публичното пространство отново изплува поредният държавен гигант, разтресен от промени в ръководството и информация за проблемни операции – Българската банка за развитие (ББР). Смяната в управлението на банката преди няколко месеца от нейния принципал Министерството на иновациите и растежа, както и последното отстраняване на членове на надзорния съвет създават усещане за недоверие в дейността ѝ и разкриват желанието на нейния собственик за по-сериозен контрол върху дейността на банката, което е и негово право, всъщност, според разпоредбите на българското законодателство в лицето на закона за публичните предприятия. Кога, обаче, стремежът към по-добро управление преминава в желание за пълен контрол и овладяване на държавно предприятие с милиарди активи е въпрос, на който законът не дава пряк отговор.