"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Икономическата траектория на областите в Регионални профили 2022

Петър Ганев / 11.11.2022
На 16 ноември 2022 г. ИПИ ще представи „Регионални профили 2022“ Погледът към брутния вътрешен продукт на областите и брутната добавена стойност в различните сектори на икономиката позволява да се откроят разликите между севера и юга, както и да се покаже различната траектория на развитие на областите в България. През 2020 г. брутният вътрешен продукт на София (столица) е малко над 51 млрд. лв., което е 43% от общия за страната. На юг се откроява икономиката на Пловдив (с БВП от 9,8 млрд. лв.), която традиционно формира над половината от брутния продукт на Южен централен район. На югоизток Стара Загора (5,1 млрд. лв.) временно изпреварва Бургас (4,6 млрд. лв.), която понесе най-тежко удара на пандемията. Сумарно икономиките на областите Стара Загора и Бургас на практика се равняват на тази на област Пловдив.

Двата антикорупционни законопроекта

Иван Брегов / 11.11.2022
Животът на 48-то Народно събрание все още изглежда неизвестен поради неясната перспектива дали ще се състави правителство. Въпреки това с подкрепата на различни парламентарни мнозинства върви някаква законодателна дейност. Тя бива открито вредоносна – когато става въпрос за връщане на хартиената бюлетина, визионерска – когато отделните партии внасят свои законопроекти в изпълнение на предизборните си обещания с ясното съзнание, че няма кой да ги подкрепи и рядко прагматична, но все пак и такава се намира. Така на първо четене Правната комисия на НС прие двата законопроекта за противодействие на корупцията – единият, внесен от Министерския съвет и подготвен от екипа на Крум Зарков, другият, изготвен от Продължаваме промяната. Двата проекта са допълващи се един друг като общият им корен е представеният през юни проект на Промяната.

Животът на българина се скъсява, а здравеопазването не го „опазва“

Петя Георгиева / 11.11.2022
Aко през първата година от началото на пандемията не можеше да се очаква сериозно реформиране на система, работеща под стрес, то днес вече е важно да се вземат решения и да се постигне съгласие накъде ще се развива здравеопазването на България, така че да постигаме по-добри резултати и да се оттласнем от дъното на „черните класации“:

16 ноември 2022 г.: Представяне на РЕГИОНАЛНИ ПРОФИЛИ 2022

Институт за пазарна икономика / 08.11.2022
Повече от десет години Институтът за пазарна икономика представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България. Регионалните профили на ИПИ стъпват на 68 индикатора, които представят реалната картина в 28-те области в страната и позволяват да се задълбочи разговорът за регионалното развитие и предизвикателствата пред местните власти.

Есенната прогноза на ЕК: рязко забавяне на растежа и висока несигурност

Лъчезар Богданов / 11.11.2022
Европейската комисия публикува есенната икономическа прогноза под мотото „повратна точка“. Водеща нишка безспорно е войната на Русия срещу Украйна и свързаната с нея изключително висока несигурност дори в краткосрочен план. Прогнозирането за пореден път е пред сериозно изпитание – практически всички големи институции сбъркаха в прогнозите си както за мащаба на икономическия срив заради пандемията, така и за скоростта на възстановяването след нея – и последните месеци, особено на енергийните пазари, поставят задачи с повишена трудност.

Преброяване ’21: Сериозни проблеми с безработицата и на Североизток

Адриан Николов / 11.11.2022
След като миналата седмица се спряхме на образователната структура на населението според данните от последното преброяване на населението, днес се фокусираме върху основните изводи за състоянието на пазара на труда. Тъй като стандартната публикация на НСИ не включва подробни данни за общините се съсредоточаваме върху детайлите за областите и различията между възрастовите групи.

Кой колко получи за възстановяване и какво се случва с българския план

ИПИ / 11.11.2022
Европейската комисия одобри първото плащане към България по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Предстои одобрение от Икономическия и финансов комитет, в който членуват висши служители на националните администрации на европейските държави. Очакванията са, че до месец България ще получи 1,37 млрд. евро, което най-накрая е добра новина след редица забавяния и неуспешни стъпки на българските правителства при финализирането, подаването, одобрението и изпълнението на НПВУ. Да припомним, че сагата НПВУ има няколко препъни камъка: