"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

България запазва позицията си в групата на страни, предоставящи „значителна информация“ за бюджета с оценка от 71 пункта, но механизмите за гражданско участие, отчетност и ефективен контрол от законодателната власт не са достатъчно ефективни

Здравната система постепенно се връща на пътя на свърхпотреблението на услуги, от който беше отклонена по време пандемията. Или поне това показват данните за болничната помощ в изследване на ИПИ за достъпа и ефективността на системата на здравеопазване на България.

При преосмислянето на енергийната зависимост от Русия след началото на войната в Украйна, бихме предположили, че ЕС ще се върне към дебата за диверсифициране на енергийния си микс с допълнителен ядрен капацитет. Изненадващо, това далеч не се случва. И ако британското правителство, провокирано от ситуацията в Украйна, наскоро даде ясна заявка за интензивен строеж на ядрени мощности в близко бъдеще, в Европа дискусията за атомната енергия просто не претърпява същото оживление.

Точно 146 дни работим за държавата през 2022 г. Държавният бюджет, приет едва в края на февруари, предвижда публични приходи от над 57 млрд. лв. през 2022 г. Приемайки, че за ден изработваме по средно 392 млн. лева – изчислено на база прогнозирания при приемането на бюджета БВП в размер на 143 млрд. лева – то ни трябват поне 146 дни за да попълним държавата хазна. Продължителността на този период отговаря на приходи по консолидираната фискална програма в размер на 40% от БВП на страната. През последните две години, в резултат на по-високите нива на преразпределение през бюджета, датата на данъчната свобода у нас се измести от средата към края на месец май.

От началото на войната в Украйна цените на енергоносителите заемат все по-централно място в диалога около икономическата политика. Ръстът на цените им играе и важна роля в повишението на общия индекс на потребителските цени през последните няколко месеца и застрашава поддържане на високи равнища на инфлация през цялата 2022 г.

Наскоро Хърватия и Португалия получиха одобрение от Европейската комисия за напредъка по реформите, предвидени в техните национални планове за възстановяване и устойчивост, което е условие за получаване на първо (междинно) плащане към бюджетите им по механизма. Съгласието на Комисията бе дадено след положителна предварителна оценка на Икономическия и финансов комитет за удовлетворително изпълнени национални цели. Комитетът проучва отделно всяка една от областите на политики, като Хърватия отчете 34 национални цели за изпълнени, а Португалия - 38. Напредъкът по изпълнените реформи е важно условие, което трябва да гарантира ефективното инвестиране на предоставените средства - 16.6 милиарда евро (2,7 под формата на земи) за Португалия и 6,3 милиарда евро за Хърватия.