"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Автор: ИПИ / 13.04.2022

Инициативата на Института за пазарна икономика (ИПИ) за разпространение, визуализация и анализ на общински данни – „265 истории за икономика” (www.265obshtini.bg) – навлезе в третата си година. Усилието на ИПИ е подкрепено[1] от водещи български компании и сдружение на бизнеса, като цели да повиши знанието и разбирането за развитието на 265-те общини в България. Огромният интерес към публикуваните данни и интерактивните карти на „265 истории за икономика“ превърнаха новата страница в една от най-успешните инициативи на ИПИ през изминалите години.

2021 г. – нормализация в доходите и разходите на домакинствата

Адриан Николов / 15.04.2022
На фона на нарастващите цени, повишена икономическа несигурност и дори обсъждане на мерки, насочени към гарантиране на доставките на основни храни, доходите и потребителското поведение на домакинствата излизат на преден план. Публикуваните от НСИ данни за доходите на домакинствата през 2021 г. ни дават ясен поглед върху преструктурирането им в хода на икономическото възстановяване след пандемията и на прага на новия икономически шок от войната в Украйна.

Ученето през целия живот в България се върна десетилетие назад

Зорница Славова / 15.04.2022
Данните на Евростат за учене през целия живот (УЦЖ) за 2020 г. показват, че България отново е на последните места – зад нас е само Румъния. Делът на хората на възраст 25-64 г., участвали в някаква форма на образование и обучение през последните четири седмици към момента на провеждане на проучването в ЕС е 9,2%, а за България – едва 1,6%. На първите места са Швеция, Финландия и Дания с по над 20%. Делът на участващите в УЦЖ намалява спрямо 2019 г. За ЕС намалението е с 1,6 пр.п. (от 10,8%), а за България – 0,4 пр.п., което връща стойността на показателя до нивото му отпреди десетилетие.

Световната парична катастрофа: Липсата на фискална дисциплина и масовото задлъжняване на правителствата

Ричард Ран* / 15.04.2022
Намираме се в ранен етап на глобален паричен катаклизъм, причинен основно от неразумното увеличение на публичните разходи и държавните дългове в последно време. Пандемията ускори устрема към катастрофата, който стана още по-видим от набъбналата инфлация и недостига на стоки.