На 13 март 2020 г. в страната беше обявено извънредно положение във връзка с разпространението на новия и непознат коронавирус. Извън всички дискусии за пандемията и ограничителните мерки, това даде старт и на сериозен разговор за евентуални извънредни политики за ограничаване на щетите върху бизнеса и домакинствата. Наред с осигуряването на допълнителни разходи за очевидното – медикаменти, маски и защитни облекла например – бяха предприети и различни фискални и икономически мерки с по-широк обхват – като мярката за запазване на заетостта „60/40“, различни форми на предоставяне на ликвидност през ББР и дори частен мораториум върху плащанията по банкови кредити.
"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544
Паметна бележка от гражданския активизъм за спасение на специализираното правосъдие
Една от основните теми по устройството на съдебната власт в България безспорно е закриването на Специализирания наказателен съд, неговата по-горна инстанция Апелативния специализиран наказателен съд и съответните им две звена на прокуратурата. Тази инициатива за малко не успя по времето на кратките два летни парламента. Сега Министерство на правосъдието е представило нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, с който да бъде постигната тази цел. Чуха се вече обществени укори за забавянето на това начинание, но настоящите текстове са концептуално различни от летните такива. За съжаление, успехите на специализираното правосъдие се измерват предимно в благоустрояването живота на работещите в неговите структури.
Регулацията на труда през онлайн платформи е за сметка на изпълнителите и потребителите
Директивата за подобряването на условията на труд на хората, работещи през цифрови платформи си поставя за цел регулирането на начин на предоставяне на услуги, който досега се радваше на относително слаб контрол. Тя обаче ще има сериозни нежелани последствия, които влизат в противоречие със заложените ѝ цели както за самите платформи, така и за работещите през тях и потребителите, твърди анализ на предложенията на ЕК, изготвен от Литовският институт за свободен пазар (LFMI).
Филм на ИПИ: 2% в твоята община (пълна версия)
Икономистите на ИПИ, хората по места и кметовете – открито за необходимостта и ползите от финансовата децентрализация.
Изследване на ИПИ: Кризата с Covid-19 и общините
Прегледът на индикаторите сочи, че въздействието на кризата далеч не е равномерно в различните части на страната. Индустриалните центрове преминават най-вече през моментен шок, от който се възстановяват бързо след отпадането на най-строгите ограничителни мерки и подновяването на международната търговия през лятото и есента на 2020 г. Туристическите общини обаче, и най-вече тези по Южното Черноморие, които зависят най-много от чуждестранни туристи, понасят най-тежкия удар и възстановяването на местните икономики отнема значително по-дълго време. Същевременно София продължава своята икономическа експанзия, движена най-вече от незасегнатия от кризата ръст на ИКТ сектора и строителството.
За точността на бюджетните прогнози
Законът за държавния бюджет за текущата 2022 година е приет с двумесечно закъснение и сега предстои неговото изпълнение. Може би сега е подходящ момент да се обърне внимание на един въпрос, който често е пренебрегван, но има решаващо значение за основните фискални параметри – точността на фискалните прогнози, по-специално тази на прогнозите на данъчните приходи.
Време е за смяна на темпото и реални инвестиции в индустриалните паркове
След няколко седмици министърът на икономиката ще представи и списъка с ключови индустриални паркове със стратегическо значение за балансирано териториално развитие. Този списък със сигурност ще предизвика дебати, но веднъж когато получи някакъв завършен вид и подкрепа, въпросните паркове също ще имат нужда от средства за обследване, проектиране и някакъв план за развитие. Работата по стратегическите индустриални терени обаче не била да спира развитието на множеството промишлени зони около големите градове в страната.