"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Свръхсмъртност на фона на хиляди аргументи

Петър Ганев / 14.01.2022
Близо 148 хиляди души са починали през 2021 г. Това показват седмичните данни на НСИ за умиранията в страната. Тези данни не са окончателни и най-вероятно ще претърпят лека корекция нагоре, но дават много добра представа за случилото се през изминалата година. Две вълни на свръхсмъртност – основно март-април и октомври-ноември, които следват вълните на пандемията, са причината за високата обща смъртност за годината. При „обичайни“ нива от под 110 хиляди умирания на година в периода 2009-2019 г., можем да заключим, че прекомерната смъртност през 2021 г. достига близо 40 хил. души.

Компенсациите за цената на електроенергията се превърнаха в най-голямата програма за помощ към бизнеса

Лъчезар Богданов / 14.01.2022
Министерството на финансите още не е обявило дори едрите щрихи на бюджетната рамка за 2022 г., но секторните договорки и поетите обещания все повече запълват „квадратчета“ от фискалното пространство за годината. През тази седмица министърът на енергетиката обяви нови параметри на компенсациите за небитовите потребители на електроенергия. Без да имаме окончателно решение все още, последната промяна изглежда е отпадането на лимита на помощта от 30% от пазарната цена и замяната му с фиксиран таван от 250 лева на мегаватчас. Да припомним, че първоначалните компенсации през октомври и ноември бяха по 110 лева на мегаватчас, обещанието за декември е за 129 лева, а от януари до март – 75% от надвишението на пазарната цена над 185 лева на мегаватчас. Неусетно като че ли, това се превърна в най-голямата схема за преразпределяне на публичен ресурс от държавата – по предварителен разчет, при цени на електроенергийната борса между 400 и 500 лева на мегаватчас разходите ще са между 330 и 470 млн. лева на месец, или между 1 и 1,4 милиарда лева за първото тримесечие.

Половин милион души ще бъдат обучавани на дигитални умения

Зорница Славова / 14.01.2022
България е сред европейските страни със сериозен недостиг на уменията на работната сила. Тази оценка отразява проблемите с придобиване на практически знания от професионалното и висшето образование, липсата на разпространени дигитални умения и ниския обхват на квалификацията и преквалификацията. Въвеждането на дуално обучение буксува, делът на хората с поне основни умения в областта на цифровите технологии е 29%[1] (при 58% в ЕС), участието на населението в учене през целия живот е 2%[2] (при 11% в ЕС).

Карти: Черноморските общини генерират най-много битов отпадък

Адриан Николов / 14.01.2022
Екологичната тематика заема все по-централно място в процесите на вземане на решения и правене на политики, особено в контекста на общите инициативи и регулации на ЕС. Въпреки че по-често фокусът е върху енергийния преход, в някои региони на България управлението на отпадъците остава сериозен проблем. По тази причина тази седмица на „265 истории за икономика“ се фокусираме върху данните за генерирания битов отпадък в общините и степента на третиране и рециклиране.

По-бързият печели реформата

Иван Брегов / 14.01.2022
В коалиционното споразумение новата четворна коалиция заложи амбициозни краткосрочни и дългосрочни цели в областта на правосъдието. На този фон обаче Министерският съвет още не е приел и публикувал своята законодателна програма по реда на Закона за нормативните актове. На практика всичко разписано все още е с пожелателен характер. И докато новото управление набира съветници, заместници и т.н. други фактори повеждат дневния ред в областта на правосъдието. Ето един такъв незаобиколим въпрос:

Ненужното законодателство от ЕС – как да го разпознаваме и избягваме

ИПИ / 14.01.2022
Независимо от многобройните опити за справяне с ненужното законодателство, аргументирано с транспониране на правото на ЕС, то остава един от основните фактори, нарушаващи целостта на вътрешния пазар на ЕС. В края на 2021 г. Литовският институт за свободен пазар в сътрудничество с няколко европейски мозъчни тръстове, между които и ИПИ, публикува изследването „Позлатяването: как да го идентифицираме и избягваме“. То анализира настоящите практики на „позлатяване“ на местното законодателство и възможните средства за справяне с него за постигане на целите на ЕС спрямо малките и средните предприятия и осигуряване на процъфтяващ и конкурентен вътрешен пазар.

Публични инвестиции или фискална консолидация след COVID-19 в плановете за възстановяване

ИПИ / 14.01.2022
Началото на пандемията от COVID-19 отново връща на преден план дебата по въпросите за фискалната политика и възможностите чрез дефицити да се стимулира растеж. Чрез безпрецедентния механизъм за възстановяване и устойчивост ЕС дава възможност на всички държави в съюза да подготвят свои национални планове за възстановяване и устойчивост, срещу което да получат милиарди евро финансиране. Така инструментът позволява всяка страна да извърши публични разходи, които без съществуването на механизма биха довели до по-висок дефицит и нужда от увеличение на държавния дълг в отделните страни. Целта обаче е не просто повишаване на публичните разходи за непосредствено стимулиране на растежа, но и подкрепа за структурна трансформация на икономиките след пандемията.

Биткойн законът в Ел Салвадор или как да вървиш слепешката

Иво Трифонов * / 14.01.2022
Целта на това есе е да разгледа новоприетият „Закон за Биткойн“ в Ел Салвадор и, доколкото е възможно, представи обективна оценка. То търси отговор на въпроса дали и защо приемането на биткойн в Ел Салвадор представлява шахматен гаф, защитавайки тезата, че приемането на биткойн в Салвадор представлява прибързаност, граничеща с некомпетентност. В опит да представи качествени научно обосновани аргументи по темата, есето разчита на анализите от различни изследователи, икономисти и журналисти, който имат отношение по разглеждания предмет.