"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Изследване на ИПИ: Оценка на потребностите от социални услуги на местно ниво

Зорница Славова / 19.03.2021
Оценката на потребностите е ключов фактор за определянето на вида, капацитета и териториалното разпределение на различните социални услуги. Разглеждането на нуждите от грижа, подкрепа и социално включване показва, че потребностите по своята същност се различават изключително силно според особеностите на отделните рискови групи. Нещо повече, потребностите зависят и от фактори със силно изразен регионален характер. В някои райони застаряването на населението е по-бързо и има нужда от повече социални услуги за възрастни хора; в други райони икономическите особености предопределят необходимостта от социални услуги за намаляване на неравенството и подкрепящи социалното включване. Здравословните проблеми са фактор, увеличаващ потребностите от социалните услуги, предназначени за хора с увреждания. Семейните особености от своя страна предполагат основната подкрепа да е насочена към отделните членове и домакинства. Разположението на населените места и географските характеристики на териториите създават специфична нужда от подкрепа в ежедневната грижа заради трудния достъп до стоки и услуги.

България изостава с либерализирането на икономиката

Ирина Боева* / 19.03.2021
Бъдещето не изглежда розово. Обединеното кралство напуска ЕС и постепенно се отдалечава от силния стремеж към либерализация. Все повече държави подкрепят „индустриална политика“ – т.е. целенасочена намеса от регулации и стимули за избрани сектори - като алтернатива на конкуренцията. Пандемията временно е улеснила пряката намеса на държавата в икономиката при изключително разхлабени ограничения и правила за отпускане на държавна помощ Накъде ще се обърне ЕС в средата на крайна несигурност, както и дали ще е има политическа воля и консенсус за връщане на по-стриктните регулации по защита на конкуренцията засега остава неясно.

Карти: Добавена стойност в общините през 2019 г.

ИПИ / 19.03.2021
Тази седмица в „265 истории за икономика“ представяме данните за добавената стойност по факторни разходи на нефинансовите предприятия в общините в България за 2019 г. Илюстрираме два индикатора: добавена стойност в номинално изражение и добавена стойност средно на човек от населението. Поради липсата на данни за брутния вътрешен продукт на общинско ниво, индикаторът се ползва за измерване на силата, потенциала и производителността на местните икономики.

Гласувайте за нас, холдингът на ГЕРБ е символ, власт. Евала бе митница, евала полиция*

Иван Брегов / 19.03.2021
„Искаме българските граждани да усетят, че има върховенство на закона и видими резултати в борбата с корупцията. Гражданите искат институциите да работят бързо и да прилагат закона еднакво за всеки”. Това са предизборните твърдения, с които ГЕРБ начева предизборната си платформа в областта на правосъдието и борбата с корупцията. Ако човек не познава последната декада от историята на България би си помислил, че опрятни и нравствено достойни хора са се устремили към властта в страната.

Заетостта през 2020 г. и влиянието на ограниченията

Адриан Николов / 19.03.2021
На този етап данните за свиването на заетостта дават повод за умерен оптимизъм за следкризисния период. Големите спадове в броя на заетите са концентрирани най-вече в отраслите, пряко засегнати от ограничителните мерки, въведени както в България, така и в чужбина. Съдейки по динамиката в рамките на годината, възстановяването на заетостта зависи най-вече от два фактора – връщането на международните туристически потоци (свързано най-вече с масовата ваксинация) и повишаването на външното търсене на българското индустриално производство. Едновременно с това, цифровият сектор – с необходимото уточнение, че влиянието му е ограничено почти изключително в столицата – остава почти незасегнат.