Очевидно държавата се опитва бързо да компенсира (поне частично) спада на заетостта в следствие на пандемията, двата локдауна и удара върху пазара на труда през последната година. Поради тази причина и петте мерки, при които увеличаването на средствата е най-високо, са именно такива, които осигуряват директна заетост (а не обучения, повишаване на квалификация и преквалификация). В същото време, заради постоянното повишаване на минималната и средната работна заплата, всеки нов зает по План струва все по-скъпо на данъкоплатците. За ударното увеличение на средствата в петте програми изхарчените пари ще се повишат с 15,2 млн. лв. или 133% (до 26,5 млн. лв.), а заетите с 2990 души или 119% (до 5502 души).

В края на 2020 г. ИПИ започна да публикува поредица от конкретни примери[2], които представят личните истории и поглед на хора и бизнеси, засегнати директно от свръхрегулациите. Поредният материал дава гледната точка на един шофьор на такси, който описва множеството проблеми и неуредици в таксиметровия превоз в страната. Интервюто и репортажът са направени от Красимир Цигуларов. Снимката е на Марин Каравелов.

На практика тази без аналог в българския и европейския правен контекст фигура остава чужда за българското общество. Със създаването ѝ не се решава проблемът за наличието на реален механизъм за ефективно разследване, възможност за временно отстраняване и последващо освобождаване от длъжност на действащ главен прокурор. Измененията не получиха подкрепа от правните среди - научните среди останаха пасивни, адвокатурата се обяви твърдо против, призваният да прилага тази процедура Висш съдебен съвет също се противопостави на идеята. Международните партньори на България изложиха неодобрителни позиции. Ето защо сме длъжни да предложим възможното правно решение за отмяна на тези безпредметни текстове.

След бурната динамика в началото на годината, към края на 2020 г. пазарът на труда в България изглежда успокоен. Ръстът на безработицата е относително малък, спадът на наетите е под очаквания, а заплатите на запазилите работата си бележат умерен ръст. На този етап обаче възстановяването до предкризисните равнища изглежда далеч в бъдещето.

От публикувания миналата седмица доклад на ИПИ „Ролята на местната власт в предоставянето на социални услуги“ стана ясно, че социалните услуги за хората с увреждания не успяват да покрият техните потребности. Това важи в пълна сила за резидентните услуги за пълнолетните и в малко по-малка степен за услугите, предоставяни в общността. Всъщност оценката на потребностите от нерезидентна грижа е изключително трудна и липсата на чакащи – т.е. формално записали се желаещи - не означава автоматично липса на потребност.

През далечната 1999 г. Институтът за пазарна икономика организира конкурс „Най-неразумен стопански регламент на годината“. Целта беше ясна – да илюстрираме на политици, чиновници, предприемачи и широкото гражданство, че липсата на предварителна оценка на въздействието и анализ на възможните икономически ефект при създаването на нормативни актове води до икономически щети. Цената я плащаме или всички – чрез данъците, и но и в по-общ смисъл с по- нисък икономически растеж и по-ниски доходи. Често тези щети нанася неразбирането на това как работи икономиката, изобщо на причинно-следствените връзки и стимулите на човешкото поведение по отношение на стопанските решения. Понякога, разбира се, те са резултат от целенасочен опит за преразпределяне на имущество, доход или привилегия чрез използване на държавната принуда.

Докато в 64 общини броят на безработните за едно СРМ е под средния за страната (8), в 12 общини той е над 100. Най-лошо е съотношението в община Роман (Враца) с 534 безработни за едно СРМ – през януари там е разкрито само едно място, което е заето до края на месеца. Прави впечатление, че в почти всички от 12-те общини с най-много безработни спрямо СРМ броят на свободните места е едноцифрено число. Изключение правят община Перник с 210 СРМ и 2019 безработни и община Хайредин (Враца) с 55 СРМ и 525 безработни към края на януари.