Погледът към икономиките в Северна България показва, че траекторията и моделът на развитие на отделните райони е различен. На североизток има ясен лидер, който определя показателите за целия район – близо 7,7 млрд. лв. е брутният вътрешен продукт на област Варна при общо 12,3 млрд. лв. за целия Североизточен район. Варна е и единствената област на север, която успява да привлича население през последните 10 години. Комбинацията от приток на млади и активни хора, силен сектор на услугите, в т.ч. традиционен туризъм, но все повече и навлизането на дигиталните компании, както и развита индустрия, задават добри перспективи пред пространственото развитие на морската столица.

В условията на две пандемични вълни през 2020 г. правителството в България предприе редица социални и икономически мерки за справяне с последствията от тях и често се повдигаше един и същи въпрос – дали това са мерки за справяне с кризата, или предизборни разходи. В ретроспекция и на база на все още непълна информация може да се каже, че са и двете в допълнение със започването на дълго отлагани реформи в редица публични сектори. Същевременно ефектът за икономиката изглежда значително по-малко неблагоприятен, отколкото първоначалните прогнози от пролетта на 2020 г., но може да се окаже, че ще е по-продължителен от първоначалните очаквания.

Стореното дотук като съзидателно начинание не е много, да не кажем, че е критично малко и като такова би могло да се оцени както от обществото, така и от хората вътре в самата система. Реорганизацията на българските съдилища по места е вече закъснял процес и поради това издръжката на самата система струва скъпо, разходите по бюджета на съдебната власт продължават да нарастват (вж. графиката по-долу), а само преди ден бе гласувано поредното увеличение на заплатите. Така движението продължава да бъде по линията: висок щат – още по-високи разходи – неефективно разпределение на щата – висока натовареност на места в системата – риск за качеството и бързината и така до безкрай.

В период на икономически растеж до началото на 2020 г., бързо увеличение на средните трудови възнаграждения и жизнен пазар на труда с рекордно ниска безработица броят на обхванатите от социалното подпомагане естествено намалява. Независимо от изключително благоприятните стопански показатели обаче, значителен дял домакинства продължават да са в риск от бедност и да страдат от сериозни материални лишения. В публикуван тази седмица анализ, Институтът за пазарна икономика прави детайлен преглед на структурата и динамиката на основните механизми за социално подпомагане. Разгледани са както програмите, финансирани от държавния бюджет чрез Министерството на труда и социалната политика така и избрани осигурителни плащания през държавното обществено осигуряване. Ето накратко някои от акцентите в доклада:

Разпространението на Covid-19 и свързаните с него ограничителни мерки бяха ключовият фактор, който доминира икономическото развитие на България вече почти година. Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме разпределението на общия брой диагностицирани от първия регистриран в страната случай до 22.01.2021 г. Общият брой на диагностицираните към тази дата е 214 051 души. Данните са получени от ИПИ по ЗДОИ от Министерство на здравеопазването.

В края на 2020 г. ИПИ започна да публикува поредица от конкретни примери[2], които представят личните истории и поглед на хора и бизнеси, засегнати директно от свръхрегулациите. Поредният материал дава гледната точка на Огнян Огнянов, който описва проблемите пред аптеките в малките населени места и дава идеи за по-добър достъп.