Пазарът на труда, заетостта и възнагражденията бяха сред най-динамичните аспекти на икономиката през кризисната 2020 г. Новопубликуван анализ на ИПИ си поставя за цел да анализира различните аспекти на влошаването на регионалните пазари на труда и перспективите им за бъдещето.

В края на 2020 г. ИПИ започна да публикува поредица от конкретни примери[2], които представят личните истории и поглед на хора и бизнеси, засегнати директно от свръхрегулациите. Поредният материал дава гледната точка на Любомир Левичарски, който описва проблемите пред нощните заведения в столицата и разказва история на бар Бар. Интервюто и репортажът са направени от Красимир Цигуларов. Снимката е на Марин Каравелов.

Криза, причинена от пандемията от Covid-19, може да се разглежда и като своеобразен тест за готовността на системите за социално осигуряване и подпомагане да осигурят адекватна защита при сериозно и бързо влошаване на социално-икономическите условия. В рамките на няколко месеца след март 2020 г., българските домакинства бяха изложени на няколко предизвикателства – внезапно и неочаквано сериозно ограничаване на обществения живот, придвижването и бизнес активността, рязко съкращаване на заетостта и ръст на безработицата, особено тежък удар в секторите, свързани с туризъм, развлечение и услуги, които са традиционен „клапан“ за непълна и сезонна заетост, включително недекларирана, както и значителни трудности пред възможностите за работата в други икономики и изпращане на трансфери от чужбина. В тази среда може с достатъчна увереност да твърдим, че загубата на доходи ще увеличи риска от бедност за значителен брой български домакинства. Ако предотвратяването на бедността и осигуряването на достатъчен доход, който да покрие основните жизнени потребности на домакинствата в затруднено положение, е основна цел на социалната политика на държавата, то може да се очаква в криза като настоящата социалните разходи по основни програми да нараснат.

Едни от най-добрите и евтини варианти за посрещане на нуждите на възрастните хора са грижите в домашна обстановка. Вече разгледахме обхвата и значението на социалната услуга Домашен социален патронаж и на Националната програма „Предоставяне на грижи в домашна среда“. Когато помощта в домашна среда не е достатъчна, възрастните хора могат да ползват различни институционализирани социални услуги.

За девета поредна година Институтът за пазарна икономика представя „Регионални профили: показатели за развитие“. Тази година изданието разкрива социално-икономическото състояние на областите в България в навечерието на пандемията. Изследването се основава на 64 индикатора, които оценяват икономическата и социалната среда в 28-те области в страната.