"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Доколкото през пролетта анализите за ефекта на пандемията върху икономиката бяха единствено размишления върху сценарии с различни допускания, натрупаните данни в последните месеци вече ни позволяват да даваме отговори, базирани на действителността. Динамиката може да се обобщи така: рязък срив между март и юни, бърз растеж през следващите месеци в почти всички сектори с изключение на тези, зависещи от пътувания и близък контакт на големи групи хора, и стабилизиране до нива като цяло по-ниски от тези през есента на 2019 г.

Високите технологии са представяни като основен двигател на растежа на развитите икономики; обяснимо, предвид много високата добавена стойност на сектора, трансформациите които разрешава и добрия жизнен стандарт, който осигурява на заетите в него. На този етап обаче регионалното влияние на ИКТ и далекосъобщенията в България остава съсредоточено в няколко големи общини, въпреки ускорения ръст на отрасла през последното десетилетие.

Необходима е конкуренция при договаряне на цените в Националния рамков договор, което може да стане като се разбие монопола на Националната здравноосигурителна каса и се включат частни здравноосигурителни фондове. По този начин може да се постигне реално остойностяване на здравните грижи, включително на труда на медицинския персонал. Следващата стъпка, разбира се, е подобряване на управлението на лечебните заведения, което може да стане чрез обвързване на финансовите им резултати с възнагражденията на участващите в управляващите ги органи. Не на последно място, следва да се подобрят условията на образование, специализация и кариерно развитие, които са не по-малко важни.

За 18-та година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) ще представи Алтернативен държавен бюджет. Традиционно ИПИ изготвя бюджет, който залага на ниски данъци, реформи и по-малко намеса на държавата в икономиката.