"Преглед на стопанската политика" Бюлетин ISSN 1313 - 0544

Тази седмица се проведе обсъждането на проектобюджета за 2021 г. на първо четене в парламентарните комисии. Дебатът не беше толкова насочен към конкретните политики, колкото към рисковете пред фискалната политика в страната и траекторията на бюджета в средносрочен и дългосрочен план. Фокусът беше върху несигурната икономическа среда и нуждата от по-големи буфери в бюджета, както и върху процеса на фискалната консолидация, който би следвало да определя фискалната политика през следващите години. Именно това бяха и двете основни бележки в становището на Българска народна банка (БНБ), което звучеше по-остро от обичайното за обсъждане в подобен публичен формат.

Икономическата криза, причинена от епидемията от Covid 19, засяга всички страни в Европейския съюз. Ефектът обаче не е равномерно разпределен – в някои ударът върху икономиката е значително по-тежко от други. Със сравнително прост модел, отчитащ едва 4 фактора анализаторите от Института Брюгел обясняват разликата дълбочината на кризата в различните икономики.

Тази седмица на „265 истории за икономика“ представяме разпределението на един от основните индикатори на инвестиционната статистика – разходите за придобиване на дълготрайни материални активи по общини. Той описва изразходваното от нефинансовите предприятия за земя, сгради, машини и подобни в рамките на годината Картата илюстрира последните налични данни, които се отнасят до дейността на предприятията през 2018 г.

Още с намаляването на данък добавена стойност за хотелите през 2012 г. до 9% и загубата на данъчния неутралитет на държавата, исканията за диференциран ДДС за различни сектори зачестиха. Пандемията се оказа добър момент за успешен пазарлък и още няколко сектора получиха облагата от 9-процентно ДДС. Става въпрос за ресторанти, книги, бебешки стоки, фитнес услуги, общи туристически услуги. Преди няколко месеца ИПИ изпрати официално становище по темата.

Броят на регистрираните нови компании е индикатор, който показва предприемаческата активност в страната. Данните от началото на 2020 г. до септември показват очакван спад спрямо съответния месец на 2019 г. на новорегистрираните компании, започнал още през февруари. През април 2020 г. спадът е най-висок – с 65 процентни пункта по-малко нови бизнеси или с почти 3000 по-малко в сравнение с година по-рано. В същия месец са отчетени и най-ниски стойности на редица други краткосрочни бизнес индикатор, включително съкращения на работни места, продажби на дребно, индустриално производство, износ и др. Общо за януари – септември 2020 г. има регистрирани 9800 по-малко нови юридически лица, или 25 пр.п. спад спрямо 2019 г. за целия период. Причините са ясни – ограничителните мерки през пролетта, неяснотата и общият песимизъм.