Една от култовите фрази на българското кино е „Татко ще ми купи колело..ама друг път”. И като че ли въпреки гръмките предизборни обещания на ГЕРБ, реформата в пенсионната система може и да се случи, ама в някой друг мандат. На 25 януари Министерството на труда и социалната политика представи пред медиите пакет от мерки, които да залегнат в предстоящата пенсионна реформа.

... Разбира се, пред това предложение има редица опасности. След като и тази идея се посрещна с недоволство, но този път от администрацията (главно полицаите и военните) се заговори за компенсации или отпадане на някои групи от „нововъведението” (същите групи). Ако промяната се случи под това условие, ефектът върху бюджета ще е изключително малък. Той дори може напълно да изчезне, ако доведе до запазване на неоптималния щат в почти всички държавни структури, като един зает стане по-евтин за държавата.

През последните дни покрай дискусията за здравните вноски, държавните чиновници отново попаднаха в центъра на вниманието. Това провокира дискусия не само за осигуровките и въобще за заплатите им, но също така и за поведението на държавата на трудовия пазар. Тук се визира целият обществен сектор, където са заети огромна част от българите и където нещата не винаги следват нормалната логика. Фокусът често попада само върху чиновниците в държавната администрация, но в случая ще разгледаме обществения сектор в неговата цялост, като прибавим някои специфики конкретно за държавните служители.

Пенсионната реформа в България тече вече 10 години. В началото на новото хилядолетие, наследената от социализма пенсионна система пое плахо по пътя на личните спестявания. Наред с познатото и задължително държавно пенсионно осигуряване се въведе и задължително допълнително пенсионно осигуряване в универсални и професионални пенсионни фондове.

Осигурителните вноски са постоянно в центъра на общественото внимание, особено покрай кризата и проблемите на пазара на труда. Именно поради това публикуваме разбивка на осигурителните вноски в България за 2010 г. Осигуряването в България е достатъчно усложнено, както заради 6-те вида осигурителни вноски, така и заради разпределението им между работник и работодател. Общата тежест често остава скрита за работещите – през тази година тя е почти 30% от брутното възнаграждение.

Указанието на НАП задължава всички управители на дружества да се осигуряват като такива на сравнително висок осигурителен праг, без оглед на това дали съществува договор за възлагане на управление със съответния управител и независимо от това, че ако има такъв в него може да е уговорено, че съответният управител ще изпълнява функциите си без възнаграждение. Това означава, че на много хора ще им се наложи да плащат осигуровки върху доходи, които са нито дължими, нито начислени – за доходи, които просто ги няма.