Зрелостни изпити във време на коронавирус – без изненади

Статията е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”*

Пролетта на 2020 г. беше период на трансформация на повечето сфери на дейност и училищното образование  не прави изключение. Въпреки извънредната обстановка обаче, зрелостниците се явиха на изпитите си след 12-ти клас, а във всички области постиженията им се подобряват значително спрямо предишната година.

Спираме се по-подробно на областните резултати от зрелостния изпит по български език и литература, тъй като на него се явяват всички дванадесетокласници. На първо място, изглежда че образователното министерство е отстранило грешката при изчисляването на средната за страната оценка. В минали години тя беше просто средноаритметичната стойност на средните оцени на областите, но този път разликата между средноаритметичната и съобщената от МОН е с цели 5 стотни, което навежда на мисълта, че средната за страната оценка за 2020 г. е претеглена, вероятно с броя явили се ученици. Окончателен отговор на този въпрос ще получим след няколко месеца, когато бъдат публикувани отворените данни на ниво училище и съответно изчислим на тяхна база общинските резултати.

Графика 1: Резултати на ДЗИ по БЕЛ по области, 2020 г.

Източник: МОН, данни поискани от ИПИ по ЗДОИ

С необходимото уточнение, че сравненията между отделните издания на зрелостните изпити са условни заради известни разлики в степента на сложност на тестовете, 2020 г. до голяма степен представлява нормализиране на оценките по БЕЛ в повечето области към стойностите от началото на десетилетието. Същото важи и за средната за страната стойност – през повечето от дванадесетте години, през които се провеждат матури в България, те гравитират около Добър (4,20), колкото е и тази година.

На областно ниво и тази година лидерът при оценките по БЕЛ е столицата със средна оценка Много Добър (4,63). Това е до голяма степен обяснимо, тъй като в нея са концентрирани най-добрите училища и най-добрите учители, които привличат значителен дял от най-талантливите ученици от цялата страна в гимназиалния етап. Тази година обаче още една област – Смолян – надхвърля средна оценка от 4,50, което демонстрира ясно как се отплащат инвестициите и фокусът на местната власт върху подобряването на образователната среда. Варна, Пловдив и Габрово, също области с голяма концентрация на водещи училища, особено с математически и езиков профил, постигат практически еднакъв резултат – Добър, съответно 4,34, 4,33 и 4,30.

Областите с най-слаб резултат пък са Търговище (3,85) и Силистра (3,86). В рамките на последните 10 години само две области са успели да подобрят резултатите си, а именно водещите София-столица и Смолян, като при Смолян ръстът е доста по-осезаем, с 14 стотни. При всички останали области се наблюдава значителен спад, най-чувствителен – в Кърджали (-59 стотни) и София (-80 стотни). Трябва да имаме предвид обаче, че немалка част от тези спадове са следствие от затягането на контрола при провеждането на самите изпити и ограничаването на възможностите за измама, съчетани с различна степен на трудност на самите изпитните тестове между отделните години.

Графика 2: Динамика на дела на слабите оценки в избрани области, 2008-2020 г.

Източник: МОН, данни поискани от ИПИ по ЗДОИ

Спрямо рекордно високите дялове на слабите оценки миналата година, през 2020 г. делът на провалилите се на изпита по БЕЛ зрелостници е по-нисък в повечето области, а средно за страната не са издържали 8,2% от явилите се. Най-малко скъсани отново има в столицата (2,4%) и в Смолян (3,2%), но продължава да има области с притеснително високи дялове на слабите оценки, най-вече Кърджали (21%), Силистра (15%) и Пазарджик (13%). В част от областите с висок дял на провалилите се ученици има и ръст спрямо предходната година, което говори не само за системни проблеми с качеството на гимназиалното образование, но и за тяхното задълбочаване. С други думи, образователните неравенства между регионите се запазват въпреки плахите реформи, целящи елиминирането им, които изглежда по-скоро са ги циментирали.

Няма как да не споменем влиянието на коронавируса и преместването на практически целия образователен процес онлайн „от днес за утре“, с всичките съпътстващи го проблеми. Неизбежно, тази рязка и радикална промяна ще се отрази на знанията и уменията на учениците, но резултатите от зрелостните изпити по никакъв начин не са подходящото мерило за това. Това отчасти е заради адаптирането на самото съдържание на изпитите спрямо извънредните условия, отчасти понеже те поначало покриват относително малка част от знанията и особено уменията, които се очаква да са придобили зрелостниците. Истинската щета – ако има такава – ще проличи години по-късно в хода на университетското образование на тези ученици и при реализацията им на пазара на труда.

В близко бъдеще обаче ни чака значителна промяна в зрелостните изпити. Наскоро обявеното намерение на МОН да повиши прага за успешно издържане на изпита с оценка Среден 3 вероятно ще измени структурата на резултатите. Ако новият по-висок праг е съчетан със запазване на общата трудност на изпита, това би довело до значителен ръст в дела на слабите оценки, особено на първата сесия на зрелостните изпити. Това обаче не е непременно нежелан ефект – от една страна, новата скала се приближава до по-стандартното „50% от изпита за преминаване“ и до по-коректно отразяване на реалните резултати от образователния процес в училище. От друга, видимото намерение на образователното ведомство зрелостните изпити да се ползват все по-широко като основен критерий при кандидатстването за висше образование (дори и за престижни и доскоро труднодостъпни специалности като „Право“) налага те да са по-селективни и съответно издържането им да е по-трудно за дванадесетокласниците. В този контекст обаче сме длъжни да споменем и сравнимостта между отделните години – ако зрелостните изпити ще се превръщат в билет за университета, то е необходимо МОН доста по-ясно и прозрачно да гарантира, че трудността им от година на година е една и съща, за да постави кандидатите за висшите училища в равни условия.

*Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).