Значението на Македонския опит за “борбата” с корупцията в България

28 септември е Световен ден на свободата на достъпа до информация ( http://www.freedominfo.org/ ). Той е учреден по идея на българска организация. Става дума за свободата на достъп до информация, записи и регистри, съставяни от правителствата при изпълнение на техните функции. Доколкото знам през тази година той е бил честван в над петдесет страни, естествено по различен начин.

На тази дата тази народните представители в Скопие получиха 1 000 пощенски картички със следното съдържание:

„Сакаме да знаеме:

Колкава е платата на ..?

Кой го доби тендерот за..?

Колку е загаден воздухот во..?

Кой го доби работното место во..?

Колко пари са потрошени за..?

Донесете ни закон за достап до информации!”

Кампанията е организирана от организацията Транспарентност Македония . Както става ясно от пощенската картичка, хората искат техните народни представители да приемат административно-правна процедура за достъп до информация.

В България такава процедура е въведена със закона за достъп до обществена информация, приет през юли 2000 г. Със скърцане законът се прилага добре в много области. България е най-напред в развитието на съдебната практика по тема (виж: http://www.aip-bg.org/index_bg.htm ), може би поради характера на самата уредба. Онова, което липсва е използване на процедурата за достъп до информация в “борбата” с корупцията.

За сведение на онези, които не знаят, ще кажа, че Словакия, която имаше подобни на България и Румъния коментари от ЕС по повод корупцията. Тогава, през 2003 г., Иван Миклош (зам.министър-председател) използва обстоятелството, че бе приет и приложен такъв закон като доказателство за сериозност на намеренията за ограничаване на корупцията. В България нищо подобно не се случи. Официалното търсене на пътища за заобикаляне съревнователните процедури за държавни поръчки, – от заседанието на министерския съвет за договора с “Краун Ейджентс” (август 2001 г) до решението за концесия на магистрала “Тракия” (30 декември 2004), а и до по-сетнешни решения (1) – създаде съвсем различна атмосфера. Процедурите за достъп не се прилагат добре, който го предоставя бива наказван или заплашван (заплашвана) с наказание и ако случайно се стигне до определение на съда за предоставяне на достъп, има голям шанс то да не бъде изпълнено. Има дори решения на съда, в които негласно се предполага, че министрите са платили някои поръчки със собствени средства. (2)

По моя оценка специалистите по борба с корупцията в България са похарчили за целта около 50 милиона лева от 1998 г. насам. Тези средства са почти изцяло дарения от чуждестранни източници. Онези, които в страната по презумпция биха били заинтересовани от по-малко корупция, не са финансирали “борбата” с нея нито с лев. Ако се абстрахираме от показните мероприятия, комисии и съвети. Цялата тази дейност, по мое мнение има изтласкващ ефект спрямо здравословните въпроси, дадени като пример в македонската кампания от 28 септември т.г.

На “борците с корупцията” най-често не им е изгодно да ги задават. Много по-удобно и изгодно е да се хленчи по неин повод. И колкото повече се утвърждава впечатлението, че тя се разраства, толкова повече се натрупват аргументи за външно финансиране на “борбата” с нея.

–––––––––––-

(1) Виж преглед на практиката и публикациите по тези случаи в: http://www.aip-bg.org/publi_bg.htm .

(2) Създадената преди две седмици Европейска мрежа за граждански свободи дори е подбрала един такъв случай, за да илюстрира пред публиката за какво става дума – виж: http://www.ecln.org/essays/essay-4.pdf .